Обичам чуждите езици и красивите жени. Курсовете са моята страст и нестихваща слабост. Човек се зaписва на езиков курс обикновено, за да запълни някаква своя душевна празнота. Моята празнота е самотата.
  Преди занятията групата се събира пред кабинета. Споделяме си, пием кафе, шегуваме се, смеем се, усмихваме се. Разменяме си домашните и си помагаме в езиковите проблеми, които са ни мъчили. Рядко има мъже. Повечето са жени и тук-таме се намира някой като мен. Харесва ми женското обкръжение.  Още в началото на курса се ориентирам къде мога да опитам късмета си. Избирам си място, което е близо до нея. При формирането на работни двойки е много важно да сте до подходящия човек. Паднете ли се с някоя възторжена дебелана, можете да пишете курса в графата изгубено време. Няма да се отървете от партньора си до края на самия курс, освен ако не я блъсне самосвал или не й сипете цианкалий в кафето.

   С всеки нов курс ставам все по-добър. Вече знам шест- седем езика, а апетита ми за знания пропорционално расте с броя на езиците в моето портфолио.
Първият ми курс бе по италиански. Там се запознах с красивата Антония. Групата бе голяма и в началото ми бе трудно да се ориентирам какво да правя. По време на второто ни занятие вътрешния ми глас ми подвикна -" Говедо, бегай на втората маса до онази с дългите смолисти коси. Не го ли виждаш оня урунгел с кривите крака как се усуква около нея. Пуснеш ли го да седне при нея, по-добре иди в кенефа и си удари една злобарка!". Изпреварих кривокракия мачо, който бе утешен от една жизнерадостана дебелана, която се прикачи за дрехата му като репей и стана  негов доживотен партньор по диалози и маса. На третото занятие вече ходехме за ръка, а на четвъртото вече бяхме консумирали нашите езикови познания. Курсът премина фантастично. След занятията отивахме у нас и в леглото викахме по италиански. С кухнята не го докарахме по далеч от лазанята, но в любовта бяхме напреднали. Изкарахме още едно ниво заедно. После животът взе своята дан. Трябваше да се преместя в друг град, защото там си намерих нова работа. Продължихме да си помагаме понякога с Антония, но срещите ни ставаха все редки, а сеансите все по-вяли.

   Реших, че е време да науча нов език. Спрях се английския. Там бях в своето русло. Бях добър, но в началото симулирах, че съм слаб. Почнах от най-ниското ниво, защото знаех, че там ще са неопитните и услужливо ще им помагам. Седнах до една русокоса пачавра. Още след първото занятие се уредих да й пиша домашното у тях. Катя беше безнадеждна в езиково отношение, но във всяко друго нямаше цена. Хранеше ме, глезеше ме и ме научи на доста неща. Изкарахме няколко нива с нея. Бях на седмото небе и дори се гордеех, че под моето въздействие тя успя в крайна сметка да понаучи английския.

   Чудна е мъжката душевност. Вместо да се кротна и да си седна на задника, пак нещо започна да ме яде отвътре. Имах нужда от промяна. Хубавият живот започна да ми се отбалгодарява с шкембе, с вечерно гледане на телевизия и дежурната порция секс с познатите до болка стонове и възклицания.
Прегледах обявите за езикови курсове. Немският категорично го зачеркнах, защото имах някакви предубеждения. Сигурно са били неоснователни. Записах се на френски. Вътрешният ми глас пак ме насочи в правилната посока. Залепих се до Мария. С всеки изминат диалог усещах как се сближаваме и флуидите вече омайваха главите ни в сладникавите си мрежи. Този път Мария беше по-добра в езиково отношение и тя ме взе под своето крило. Две нива изкарахме в България. После заминахме на курс във Франция. Мандахерцахме се по Шанзелизе, гледахме влюбено Сена и  почти й предложих на Айфеловата кула. Научих се да пия вино и да ям френско сирене. Всичко беше неземно красиво. Един ден Мария забременя.

   Минаха години. Синът ми стана първи клас. Ходех да го виждам два пъти в месеца. Играехме футбол, тичахме в парка, пускахме хвърчила. Мария реши да му осигури по-добро детство и заминаха с един цайс за Щатите. Подписах документите, за да не му проваля бъдещето.

  Пак останах сам.

  Една  дъждовна неделя четях вестника от предишната седмица. Неволно се спрях на графата чужди езици. Сърцето ми трепна.
В понеделник вече бях на първо ниво на руски език. Сияна нямаше партньор за дилозите и мястото до нея бе свободно. Веднага се преместих. Оказа се разведена. Деца нямаше. Заживяхме в нейния апартамент. Влюбих се. Май този път беше истински. В леглото си паснахме невероятно, а в разговорите винаги имаше цвят и вкус. Престанах да гледам обявите за езикови курсове. Всъщност умишлено ги пропусках, за да не дърпам дявола за опашката. Трудно ми е, но възпитавам волята си. Вече минах тридесетте все пак. Трябваше да да порасна.

  Днес преглеждах вестника, за да намеря  детска количка втора употреба.

Е, все идва момент, когато героят ще си намери майстора.:)

Героят всъщност е узрял за намирането на майстора/ката, т.е. след дългото търсене е разбрал, че всъщност през целия си живот е бил до това, което е търсил, а не го е разпознавал.

:)Pravilno. Maistorkata.