Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2012 18:54 - Случаят Добринович - Стефанов
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1969 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 03.04.2012 22:13


    Балушев и Мечконев пристигнаха час преди заседанието на съда. Пред главните порти на зданието  ги чакаше техния клиент. Беше облечен по последна френска мода и пушеше скъпи задгранични цигари. Освен страстта си към шикозните дрехи, тютюн и засукани женички депутатът Стефанов нямаше други слабости и беше порядъчен човек. Вършеше съвестно политическата си работа и не ядеше даром държавните пари. Беше заклет ерген и цялата си енергия, която не му отнемаха семейните грижи, той влагаше в работата си. Може да се каже, че Видин имаше в негово лице наистина ползотворен народен представител. Под негов натиск правителството често одобряваше жизнено важни за града и околията проекти, какъвто пример бе и железопътната линия, която беше планувано да сe построи.

  Тримата мъже се отправиха към кафенето на съда, където най-често се решаваха делата. Там те имаха среща с Добринович и неговия адвокат Арсенов. Кафеджията бе едно симпатично младо турче, с което Мечконев подържаше сърдечно приятелство. Юсуф донесе три кафета на господата и им подаде сутрешната преса.

   - А, Юсуф, дай и по едно коняче - провикна се Мечконев към отдалечавaщия се турчин.

   -  Идват - с радостен глас се провикна Юсуф и бръкна в един стар дървен шкаф, от който извади красива тъмна бутилка, от която отля от кехлибарената течност в три тумбести чаши.

  - Тоя коняк избистря мозъка и развързва езика - смеейки се, каза Мечконев и вдигна чаша за  тост:

   - За делото и неговия пълен успех!

  - Да, да, за делото. Да го вземат дяволите! - енергично отвърна Стефанов и надигна своята чаша.

  Балушев се засмя, когато реши, че дяволите трябва да вземат не делото, а Добринович и неговия тежък бастун.

  - Наздраве, господа - възторжения му глас акомпанира красивия звук от сблъсъка на трите чаши.

Стефанов почерпи двамата  с цигари и облаци ароматен дим се извиха над главите им.

  Балушев изслуша търпеливо предложението на Мечконев за тактиката им по отношение на делото, за което той решително настояваше за извънсъдебно споразумение, за да бъде избегнато разгласяването на тъй или иначе пикантния случай.

   Стефанов отначало се противеше, защото  чувстваше, че достойнството му е засегнато и искаше  възмездие. Впоследствие се поуспокои и след втория коняк бе убеден от аргументираната позиция на Балушев, който го убеди , че честта му ще бъде защитена посредством извинение от извършителя и парична рекомпенсация за причинените страдания. Адвокат Арсенов беше потвърдил пред дългогодишния си колега и приятел Мечконев, че Добринович иска да се запази тишина по случая, за да не се безпокои и без това нервно болната му съпруга. Предстояха избори и това също бе взето под внимание от дългогодишния депутат, който държеше на доброто си име сред видинското гаржданство.

   Към десет часа в кафенето влязоха Арсенов и Добринович. Балушев ги посрещна и настани на при тях. Адокат Арсенов повтори пред всички, че тяхната страна е за бързо завършаване на въпроса и предлагат парично обезщетение.  Той изрази и уверението на своя клиент, че повече няма да тормози г-ца Зорка  и напълно се разкайва за това, че е изпаднал в афект и си е позволил да удари своя добър колега и съпартиец с тежкия си бастун. 

 Мечконев предложи разумна сума, която би била достатъчна за покриване на адвокатския им хонорар,  като  отбеляза, че ищецът няма финансови искания за самия себе си и още днес ще оттегли своята жалба .

  През това време Балушев с удивление гледаше как кафенето се пълнеше с просители, адвокати и техните клиенти. Глъчката се усилваше, а Юсуф и неговия помощник едва смогваха да обслужат масите. От разговорите до ушите му долитаха откъслечни фрази, сред които той най-често отличаваше "земя", "наследство", "убийство", "кражба", "продажба", "покупка".  Отнякъде се чу звън, който идеше да покаже, че съдебните заседания ще започнат съвсем скоро. За минути кафенето се опразни. Добринович и Стефанов във видимо добро настроение се запътиха към кметството, за да обсъдят с градоначалника въпроса с проекта за линията до Видин. Арсенов отиде на друго свое дело, което бе за убийство в едно близко село.

  Мечконев и Балушев уредиха две продажби на земя и с вълчи апетит се прибраха в къщата на стария адвокат.
Мила им отвори вратата. Красиви трапчинки се показаха на двете й бузи, когато се усмихна. Червенина се разля на иначе бледото й лице и тя побърза да се скрие в кухнята.
Готвачката Фани беше сготвила изумително вкусно фазаните, които Мечконев беше убил в съботния си лов. Месото им се топеше в устата, а тайната бе в нейния оригинален сос, чиято рецепта не искаше да издаде за  нищо на света.

 - Трябва да дойдеш с мен на лов. Ще ти намерим оръжие. Ходенето на лов ми докарва най-добрите клиенти, за което сам ще се убедиш.

 - Татко, искаш да научиш и г-н Димитър да убива невинните животни и птици - с дяволита усмивка и престорен укор Мила гледаше към Мечконев.

 - О, г-це Мила, не се притеснявайте. Аз съм толкова зле с пушката, че мога да ви уверя, че нито един фазан няма да пострада.

 - Пак скромничите, Димитър. Сигурна съм, че ще уцелите. Баща ви беше отличен стрелец и често ходеха с покойния ми съпруг на ловни излети - със загадъчна усмивка каза г-жа Елеонора. - Аз лично мисля, че мъжете трябва да ходят на лов, за да оставят жените си за малко, да отдъхнат от тях и да си поговорят по мъжки помежду си. А ние естествено по женски да се наклюкарстваме.

 Г-ца Мила се нацупи кокетно и каза, че ако някога се омъжи, тя нямало да позволява на мъжа си да я оставя сама и да ходи да стреля по невините птици. Балушев пак я уверяваше, че от него ловец не ставало, а само щял да стреля по облаците.

   Разговорът вървеше превъзходно и беше интересен за всички. Виното от лозето на Мечконев развърза езиците им. Мила чувстваше лекота и приятна омая, когато се шегуваше с Балушев. Г-жа Елеонора  и нейния благоверен съпруг се правеха на разсеяни и не забелязваха дръзките й шеги, които тя си позволяваше. Обектът на шегите пък отговаряше ловко и така заформяше една игра на думи, усмивки и погледи, която отдавна бе позната на възрастните. Те я толерираха и оставяха да се развива, като умело подръпваха ту тази, ту онази  нишка, за да са сигурни, че нещата вървят в правилната посока.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ...от Войводата...
05.04.2012 11:15
Надушвам на къде върви разказа...
цитирай
2. malart - Върви, върви, той Балушев си знае. ...
05.04.2012 12:44
Върви, върви, той Балушев си знае. Ама трябва да се разбере и с предишната си закачка - г-ца Смарагда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452470
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031