Открай време обичам да пътувам с железниците. Харесвам ги повече от автобусите, самолетите или автомобилите. Може би единствено плаването с кораб ми е носело повече емоции, но това ни най-малко не поставя речния транспорт пред моите любими влакове и вагони. Трябва да отбележа, че по света има най-различни железници. Има такива, които не носят емоции, има и такива, в които емоциите пък са в предостатъчност. Когато пътувах в холандските или немските влакове, не усетих и грам емоция. Нямаше го съпреживяването, споделянето или гнева.
 От друга страна пък родния железопътен транспорт насища нашия духовно беден живот с преживявания и духовни възвисявания и падения, които са неповторими по своята интезнивност и разнообразие. От дълго време размишлявам, че е необходимо някакво упътване или указания за пътниците, за да не се изгубят тотално из дебрите в джунглата на българските влакове, вагони, релси и гари. С настоящия наръчник ще се опитам да запълня поне малко една празнина в тази област и да помогна на пътниците да съпреживеят с цялата му красота пътуването из Родината. 
   Преди да тръгнем на път е необходимо да се запасим с мокри кърпички, с които да почистваме прахта и мърсотията от ръцете си. Неоправдан оптимизъм и безсмислена храброст е да се надяваме на течаща вода и сапун в тоалетната на вагона. 
Забелязъл съм, че по време на силен стрес(а нима пътуването с български влак не е носи такъв) перисталтиката на човек заработва на високи обороти и често му се дохожда по... голяма нужда. За целта е задължително да се запасим със салфетки или тоалетна хартия, защото нищо няма да ни спаси, когато започнем безпомощно да се озъртаме за такива в тоалетната на вагона.  Знам, че не винаги е възможно да пътуваме по двойки, но в случай, че не пътуваме сами, то помолете вашия спътник да ви придружи до тоалетната. Опасностите, на които сте изложени, ако предприемете това ходене сами, са следните: незатваряща се врата, хайде да ви видим, ако сте жена как ще решите сама този проблем. Не е лесно да пикаеш и с единия крак да притискаш вратата, от другата страна на която напъва подгонен от разстройство български джентълмен с мургав цвят на кожата. Следващият опасен момент е да се самозаключите и да не можете да се отключите. И се започва едно неудобство. Да удряме и викаме за помощ ли? Ама сега всички ще разберат, че сме били в клозета и един сраааам.
Ако пък отиваме с дамска чанта, приятелят/ката отвън могат да я държат и да асистират в нужда. Да потърсим място за поставянето й или закачването й вътре в малката стаичка е рисоква работа и най-вероятно е тя да пльосне на пода в някоя съмнителна жълта локвичка.
И нещо много важно за вашата лична безопасност. Често вратите на вагона са отворени по време на пътуването. Отивайки до тоалетната, вие преминавате в опасна близост до такава една отворена врата и е необходимо да запазите пълно самообладание и да се държите поне с една ръка за своя спътник или за някаква дръжка, тръба, шланг или нещо от тоя сорт. При вибрациите и силните полюшвания на вагона е напълно възможно да изпаднете от вратата. Пази Боже!
  Време е да обърнем внимание на два проблемни момента, които при авиацията са излитането и кацането, а в БДЖ са качването и слизането от вагона. Може би сте забелязали, че доста често между перона и стълбите има доста прилично разстояние. Наострете внимание и не рискувайте с 30-килограмов сак да преодолеете това първо препятствие. Помолете някой за помощ. В противен случай рискувате изкълчване или счупване на глезен, което не е най-приятното преживяване. Същата острожност трябва да запазим и при слизане, защото разстоянието от стълбите до перона често е повече от 50 сантиметра като височина и ширина. В лондонското метро на това му викат майнд дъ гап. Една жена все това ми повтаряше, като се качвах или слизах във вагона на пикадили сиркъс. Но там гапа или с други думи пропастта между пода на вагона и перона ряпа да яде в сравнение с тази на нашите гари. За дамите специално - не се качвайте или слизайте във вагона на високи токчета. Стълбите са с решетъчна основа и вашия ток коварно ще се пъхне в някоя дупка. После - трудно.
За хора с физически увреждания какво да кажа. Ами с голямо разочарование ще ви препоръчам да не пътувате с български влак. Прекалено са големи пречките пред вас и не съм измислил решения за преодоляването им.
Сега малко за купето. Ако си мислите, че там сте в безопасност, то жестоко се лъжете. Често недобросъвестни лелки и чичковци превозват течащ багаж и със зла умисъл го поставят точно над вашите дрехи или глава. И капка по капка беля става. Затова е желателно да проверяваме със зорък поглед какво става над нас и дали от сака, торбата, плика не се процежда съмнителна течност. Прозорците са другото хлабаво звено във веригата. Често не могат да се затворят. Затова преди да се изтегнем удобно да седалката трябва да проверим дали с прозорците всичко е наред. Спускаме и повдигаме няколко пъти. Ако всичко е наред, тогава вече мислим за разполагане в купето. Щях да забравя вратата.Проверяваме и нея дали се приплъзва безпроблемно, няколко пъти. Няма да е зле с пипане да проверим сухотата и състоянието на седалката, където се готвим да отпуснем нашето туловище. Може някой малък палавник или дядо с проблемна простата да са се поизпуснали и ние да оберем плода на техния пикочен мехур. Да преминем на подбора на купето по показател спътници. Желателно е да избягваме купе с дядовци и баби. Уважавам върастните хора, ама все ги е страх от настинка и не дават да се проветрява купето. А често то се вмирисва на обор. Трябва да се огледаме и дали някой от пътуващите не събул обувките си и блажено да е изтегнал морни нозе на отсрещната седалка. В такъв случай отминаваме нататък по коридора. В случай, че имате хрема и сте със запушен нос, то давайте смело.
  Малки деца! Това е опасност номер едно и непременно трябва да избягваме срещи от такъв вид във влака. Рискувате главоболие, стрес и лошо настоение за цялото пътуване и въобще за деня.
  Внимателно с багажа! Ако имаме навика да подремваме, то най-добре е парите, документите ни и телефона да са в в джоба ни или поне така прибрани, че да не е лесно да бъдат измъкнати без да забележим и да проспим този момент.  При напускане на купето(ако пътувате сам/а), помолете на висок глас присъстващите да наглеждат багажа ви. 
   А ето и още едно възможно приключение, което да ви забави с часове по пътя ви. Самоубийците често използват влаковете, за да сложат край на живота си. От това, че може да преживеете шок, ако видите сцената, стигаме до възможността да прекарате поне 4-5 часа на мястото инцидента, докато разследващите полицаи се натуткат да опишат, заснемат и вземат свидетелските показания от свидетелите(машинистите) за трагичния сблъсък - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=624499 .
  Желая ви хубаво и успешно пътване! Надявам се моите съвети ще ви помогнат да се насладите и отдадете изцяло на красотата на вашето пътешествие.

P.S. Щях да пропусна много важно указание към ползващите услугите на БДЖ. Бъдете нащрек за съмнителни миризми на изгоряли кабели и неща от този сорт. Миг невнимание и може да се окажете в огнения ад на горящ вагон. Затова при подушване на такава миризма веднага съобщаваме на кондуктора.