Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2010 19:44 - 40 % отличници или порнографията в средното ни образование
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2114 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 06.06.2011 09:01


  Разбираме, че тази година видинската природо-математическа гимназия постига нови висоти в успеваемостта на своите зрелостници. От четири завършващи паралелки(приблизително около 110 ученика) 43-ма  са с краен успех на среден курс на обучение 6.00. Удивително и покъртително, та чак свят ни се завива от знанията и уменията на тези млади хора.
 Един път станах свидетел на връчването на дипломите на завършващите тази гимназия. Трябва да е било 2001-ва. Оттогава си спомням един пример, който ми се стори показателен. Мой приятел завършваше същата тази година и реших да присъствам на тържеството по връчване на въпросните дипломи. С удивление тогава видях, че почти една трета от завършващите бяха пълни отличници, останалите бяха тук таме с по някоя петица. На пръстите на ръцете се брояха завършващите с по нисък успех от 5.50. За голяма изненада моят приятел беше почти пълен отличник. Имаше само някаква петица от девети клас(не се сещам по какъв предмет).  Странното беше не, че младежа беше глупав, а ситуацията, при която той беше посещавал училище последната учебна година сумарум не повече от два месеца и накрая му връчват диплома с отличен пет деветдесет и нещо. Лично бях запознат със случая, защото тогава бяхме близки приятели с този младеж и знам, че снимаше за местната телеизия като оператор, а на училище се вясваше най-много един ден през седмицата.
 Директорът патетично и на висок глас редеше високопарни слова за постиженията на своите възпитаници, на които те отговаряха с бърни ръкопляскания и възгласи. За миг ми се стори, че присъствам на "Шоуто на Джери Спрингер" и всеки момент ще изскочи двеста килограмова дебелана, която ще запокити някое джудже по директора и ще го повали на земята. А после ще разкрие мистификацията на тези дипломи. Но не. Всички бяха весели, щастливи и най-важното - вярваха си.
 Истината лъсна след месец и половина, когато разбрах оценките на повечето от кандидат-студентските изпити. Преобладаваха четворки, тройки и мнооого двойки. И то по коронната дисциплина - математиката.  Родителите на моя приятел се чудеха как е възможно и не можеха да си обяснят случилото се. А обяснението беше много просто, каквото всъщност е и сега. Оценките на завършващите бяха надути минимум с една до две единици.
Наскоро си говорих с колежка от въпросното училище, която ми разказа как директора я смъмрил и обяснил, че няма да допусне тя да сваля средния успех на учениците, като им пише ниски оценки. Още повече, че предмета й не е математика. Бях смаян. За какво всъщност говорим? За какви оценки, среден успех и социалистически съревнования? Как може директор да провежда такава политика? Нима не се осакатяват така тези деца? Нима, ако ги залъгваме, че са най-добрите, им правим услуга? Каква услуга е това, когато истината лъсва при първо по сериозно изпитание извън училище?
 Не искам сега да подхващам и темата за качеството на оценяването и дипломите в българските вузове. На всички е ясно, че който не искал, той не е станал студент. Мисълта ми е друга.
Считам, че не е почтено да лъжем тези деца. Не e педагогично да им разказваме приказки с хепи енд, в който те са номер едно. А те дори не са в първата десятка. Защото по този начин ги лишваме от възможността да станат наистина номер едно. За да бъде един човек наистина в челото на класацията - първо и най-необходимо условие е да му бъде дадена навременна и реална оценка на моментното му състояние и постижения.
Така той би могъл да се заеме с коригирането на слабостите си и да наблегне на материята, в която не е постигнал желаните резултати. Ако един лекоатлет е лъган от своите треньори за постиженията си на пистата, то това не му помага да спечели златния медал на състезанието. Така според мен е и в образованието. Оценката трябва да е коректив, който помага в развитието на младия човек, а не да се използува като грим, който издокарва едно барби за пред родители и местни стенвестници на училищната слава.
  Оптимистичен завършек нямам. Ситуацията става все по героично- комична. Догодина очаквам 60% отличници, следващата 80% и така до победата.
 Виждам само оркестър "Братя Ангелови"(повечето са братчеди от местаната циганска махала) как свирят "Калашников" на градския площад по време на баловете на абитуриентите. Младите зрелостници броят до 12 и под звуците на циганския оркестър влизат в ресторанта да празнуват края на едно комично приключение, което се нарича - българско училище.

  P.S. Авторът е бивш учител, който след четиригодишни мъки не успя да се адаптира като преподавател в училище и замина да си търси щастието в чужбина. Но въпреки това милее за всичко родно и затова му търси и кусурите, че белким го направи по-добро.

P.S.S.  "Повече шестици, по-малко грамотни"  http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/05/1100912_poveche_shestici_po-malko_gramotni/




Гласувай:
3



1. анонимен - Oтговор
10.05.2010 01:48
Мили ми авторе :) :) :)
Не искам да влизам в полемики с теб, още повече след 30 минути приключва 16 часовия ми работен ден, но...не съм съгласен с написаното по-горе.
Завърших въпросното училище преди точно 10 години... резултатите и при нас не бяха по-различни от примера, който даваш за 2001-ва.
Смея да твърдя обаче, че резултатите, които постигнахме аз и повечето ми съученици на кандидат-студентските изпити бяха супер. Стигна се дотам да се срамувам, че съм изкарал "само" 5,38 на изпита по математика в СУ, който смея да твърдя не беше от най-леките, а това бе най-слабата ми оценка. Шестици имаше доста, даже повече дори от тези в математическата гимназия.
Лично аз съм много благодарен на този директор, защото той ми вдъхна самочувствие, което блика и до днес от мен. Освен това през тези 5 години в школото научих много, обогатих се като човек, нещо, което не направих през следващите 5 в най-добрата специалност на Техническия университет в София.
Аз не бях от тези с отличен 6 (нула, нула), както обичаше да казва г-н Иванчев, но сега съм от тези, които спокойно могат да дискутират нобеловите награди на Мари Кюри, законите на Нютон, управлението на Симеон, героите на Димов и Талев. И всичко това благодарение на моите учители, които ми дадоха богата обща култура и шанса да се боря с сънаборниците ми от Силистра, Шумен, Тетевен и Разлог...защото знаеш ли, може би не съм заслужавал 6 по физика, литература или история, но ако ги нямах... прехвалената специалност "Компютърни системи и технологии" щеше да е мираж за мен, защото точно тези мои бъдещи колеги имаха дипломи отличен, а точно цялата оценка от дипломата бе балообразуваща за мен.
Така че евала му правя на Иванчев, че им казва на тези "даскали", със също толкова смешна ученическа съдба да не се напрягат толкова и му благодаря за това, което ми е дал!!!

P.P. Аз не съм бил учител, но знам ти за какво се отказа от това, а то е точно заради "даскали" с подобни дипломи и странни конкурси, нали????
цитирай
2. malart - на отговора със симпатии
10.05.2010 13:03
Ами именно това е Тони, тези учители са продукти на порочната система, която стимулира най-грозни похвати, интриги, подкупи, лъжи, лицемерие и доносничество, за да успее човек да влезе и да се задържи в нея. След години на работа и живот в такава среда и най-твърдите принципно хора се пречупват и заиграват във вакханалното хоро на безметежната палячовщина и показна клоунада. Цялата игра на училище се превръща в една буфонада.
Нима не е някакъв цирк това, че от 110 ученика 43-ма са отличници Друг съществен момент е, че с течение на всяка година имитацията на образование става все по лоша. Преди десет години картината все пак беше не толкова гротескна.
Не съм искал да обиждам или подценявам някого от завършилите това училище. Лично водех ученически клуб "Дебати" в града до 2007-ма година и един от учениците от клуба и от същото училище (випуск 2008ма) сега учи в престижен американски университет с пълна стипендия. Но услията, които той положи за този си успех бяха въпреки училището, а не благодарение на него - курсове към Американския университет в Благоевград итн. Друг бивш ученик и мой приятел завърши впоследствие университет в Отава. Но това са единици. И са по-скоро потвърждение на правилото, че съвременното българско училище осакатява учениците си и им дава лоша подготовка. Единиците, които успяват да избягат от блатото на посредствеността го правят блягодарение на неимоверни усилия и даване на луди пари за доучване извън града и българското училище.
Нека изясня още нещо - въпреки, че в случая говоря за едно конкретно училище, идеята ми е, че ситуацията е такава в почти всички български училища. Така че за отличниците от Силистра, Тетевен, Шумен, Разлог важи същата диагноза - хронично болно образование, което бълва посредственост, която е оценявана като гениалност.
Личен мой пример, че проблема не е от вчера или днес е, че аз завърших с отличен средното си образование, но съм убеден, че поне две-три оценки не си бяха на мястото. И до ден днешен рисувам като първолаче, а въпреки това имах "шестица" по рисуване. Често ми се иска да можех поне малко по-добре да мога да рисувам, но явно никой не си е направил труда да ме научи, а ми е писал шестиците...
Ситуацията сега просто вече е преминала всякакви разумни граници. И не става въпрос само за рисуването, а за много по-дълбоки и важни неща като формиране на ценностна система и отговорна гражданска позиция.
цитирай
3. анонимен - от Войводата
10.05.2010 16:16
Друг бивш ученик и мой приятел завърши впоследствие университет в Отава....този го знам кой е, ама няма да споменавам имена.

Като виден дебатьор бих заявил, че тук виздам две различни тези. И двамата сте прави, но не спорите по една тема според мен. Да, съвременното училище, неговите нови ценности и правила, наранява личността ти до не знам къде. Мога да го заявя, тъй като съм го преживял...аз забравих да уча в гимназията и се научих на други неща...а образованието ми в чужбина ми върна способността да съм добър ученик. Но това не е само в МГ-то ами в цялата ни система в България.

От друга страна се съгласявам и с това, че един кадърен човек ще успява винаги. И, че е много важно да ни се вдъхва доверие и самочувствие...макар и нереално. Иванчев беше истински лидер за мен, който знаеше как да мотивира учениците, къде с правилните думи, къде с някой друг шамар...

И за да приключа ще спомена, че имам 2 оценки, които не са 6 в дипломата си...едната е при Жорко, другата при ония педал Деспотов...който е учил там зна за какво говоря.

Аз
цитирай
4. malart - до войводата
10.05.2010 17:29
Оня педал Д....., хахах. Той е продукт на болната ни система. И винаги ми е било чудно как може да си учител по история и по рисуване едновременно
цитирай
5. анонимен - ...ot Voivodata...
15.02.2011 17:54
e tova ne e problem s dvete specialnosti, daje e qko, ama toq si be6e i si e jiv primer za tova 6to e to KAVAL i ima li to po4va v na6eto u4ili6te....ima DA, za sujalenie...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452498
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031