Обичам да правя актови снимки на бившите си. Падам си малко артист с големия обектив и ги щракам голи, полуголи, профил, анфас, задник, цици, корем, гръб, коса, пръсти, крака, длани и нокти. Никога не снимам съвсем интимните им части. Професионален етикет. Подреждам си ги в папки и ги класифицирам. Имам си любими, които не е задължително да са на най-красивите ми попадения. Всичко зависи от светлината и късмета да уловя мига. Един гол женски задник например може да изглежда по хиляди начини и никога по един и същ. 

    През това лято се запознах с една красавица от Л. Имаше изящен задник и фотоапарата сам снимаше. Сигурно съм й направил поне хиляда снимки. Задник и половина ви казвам. Без да преувеличавам. Не обичам да лъжа за такива работи. А и снимките са при мен. Съмняващите се могат да се убедят сами. Така, както се убеди годеникът й. Оф, изпуснах се. Да, имаше си годеник.  С мотор - Сузуки. Сузуки музуки, но пред големия обектив трудно може да се устои.  И тя не устоя. Два месеца не ми устояваше. Любовница от класа беше. Аз съм консервативен артист и търся постоянния модел. Кълнеше ми се, че иска да го зареже. Че й е писнало да я шамаросва и унижава. Не съм вчерашен и знаех, че някои жени не могат без твърда ръка и са зависими от боя и и насилника си. Но все пак наивно мислех си, че ще я откажа от моториста и ще я накарам да се влюби  мен. И тъкмо взех да си въобразявам, че съм успял да й завъртя главата, когато един ден ме издебна, докато бях в командировка, и просто си хвана чантичката й отпраши обратно за Л. Не съм злобен по душа, но ме обиди начина, по който го направи. Лъжеше ме, че го е оставила, а пак  му седна на мотора.  Хубаво, но все пак нали имах снимки на това, с което му седеше на тротинетката. Искаше да страда и да бъде пошляпвана. Аз явно не можех да й дам тези неща, но щях да й ги осигуря.  Отмъстителността не ми е присъща, но ме заболя, че даже не му е казала за мен. Мислех да му обявя дуел и да го размажа с десен прав. Обадих му се, а той ми заяви, че тя му се е заклела, че не е спала с мен и няма за какво да говорим. О, не, приятелю. Досието й е при мен и ще ти докажа, че мръсницата е била в моето студио. За нейна беда дупето й беше украсено с пищна татуировка. Пратих му снимка с автограф и го поканих, ако има нужда от професионална фотосесия. Не дойде. Може да не е имал пари да зареди мотора. Охлюв. Че и с рогца. Ей, значи такива мъже не мога да ги разбера. Ти им таковаш жените, а те се правят, че нищо не знаят и не искат да знаят. Според мен се преструват, защото в противен случай трябва да измислят нещо мъжко. Най-малкото да ме причакат в тъмното с някой винкел. Да  нашляпа неверната си всеки може, но на истинско предизвикателство не са способни. Не им стиска.  

    Наскоро пак си отворих папките и случайно попаднах на нейните снимки. Просълзих се от красотата на задника й. Наистина, разплаках се. Като видя такова женско съвършенство и плача. От умиление ли, от страст ли или пък  от тъга, че всичко е преходно и някой ден друг ще притежава това изящество. Плача дори, когато ги чукам. Обаче плача само, когато съм отзад, за да не ме видят. Иначе ще ме вземат за лигльо и ще ми излезе име. Започвам да се замислям дали не правя тези снимки, за да ги оплаквам след време. Не. Не е за това. Като всеки артист и аз съм доста суетен. А суетата ми се храни с красотата и нейното притежание. Обладавайки всичката тази красота, изпълвам своя безкраен глад за признание. Нещо като шопинг терапията. Само че аз не купувам. А подкупвам. Подкупвам красотата с големия обектив и тя се свлича в леглото безмълвна и несъпротивляваща се. Снимам, обладавам, снимам, класифицирам.

   Снощи ми се обади Тя. Идвала в София и ако съм искал, можело да се видим. Не беше нужно да я питам. Пак е яла шамарите и за десети път иска да скъса с него. Съгласих се да се срещнем без да се замислям. 

   Днес обаче не отидох. Стана ми много жал и сърцето ми се изпълни с тъга. За какво? И аз не знам дали за нея, дали за моториста или за невъзможността да притежаваме вечно тази красота. Отворих папката и хубаво си поплаках.

Странно хоби...

Това между другото е откраднатата история на един приятел, чието хоби е да речем екстравагантно, но наистина е добър с апарата.

Е, помислих, че е твое хоби.:)

Свежарско...