В красивия крайдунавски парк кметът на град В. беше направил  ремонт на детската площадка. Съоръжението беше станало за чудо и приказ. Майки и бащи от целия град се стичаха със своите ненагледни дечица, за да ги позабавляват на необикновените люлки, въртележки и пързалки. Детска гълчава се носеше по брега на реката и озаряваше с радост и ведрина вековния парк. Баби и дядовци седяха на пейките и се припичаха на щедрото есенно слънце, което малко скъпернически искаха да обсебят само за себе си, за да ги топли в мразовитите зимни дни.

  Красиви и грозновати, дебели и мършави, майките тичаха по своите деца и не даваха прашинка да падне на умните им главици. Бащите с надменна гордост следяха за някоя гениална постъпка или реплика на своя син, която да запечатат с фотоапарата или да запомнят, за да разказват на завистливите си познати. Идиличната картина на скромно провинциално щастие се допълваше от самотната фигура на човек на средна възраст, който четеше списание и блаженно се усмихваше, сякаш прочетеното го изпълваше с тиха радост и доволство.

 На отсрещната пейка седеше видният местен общественик и радетел за развитие на града господин Кехлибаров. Кехлибаров бе от богат и знатен род, което не пропускаше да спомене небрежно, докато  ви обясняваше за ползата от миенето на ръцете за предотвратяване на различни заразни болести. Освен голям радетел за чистотата на тялото, той бе заклет моралист и стожер на здравия морал, гонител и инквизитор на упадъчните явления в съвременното разхайтено общество.
До него седяха двама благопристойни господа със смирени лица и послушни очи, които минаваха за негов постоянен антураж, и които с проникновена благодарност и мило душевно тържество посрещаха всяка мъдра мисъл, с която ги обдаряваше господин Кехлибаров.

  - Зайков, кажете ми, вие виждате ли това, което аз виджам - строго и загадъчно попита Кехлибаров.

  - Аз мисля, че го виждам. И съвсем ... да, съвсем съм вече сигурен, че го виждам. Ако смея да попитам, какво да виждам, т.е. вие господин Кехлибаров виждате? - с неуверен и треперещ глас се отзова Зайков.

  - Зайков, вие сте недостатъчно обществено ангажиран и поради тази причина не виждате това, което виждат всички. Не забелязвате ли майката с впитите панталони, наричани дънки, която като се наведе и й се виждат долните гащи, наричани от упадъчни елементи в обществото, извинявам се, че ще ги назова на глас пред вас, а именно прашки - включи се в разговора третият седящ на пейката. Това бе г-н Вълков, активен ласкател и пръв придворен лакей на Кехлибаров. Той трудно  прикриваше горделивото си превъзходство от факта, че единствен е забелязал, това което бе забелязал Кехлибаров.

  - Вълков, ти подиграваш ли ми се? - ядосано изкриви лице Кехлибаров.

  - Съвсем не, Боже опази. Аз само се възмутих от леконравието на днешните майки, които вместо да поприкрият голотиите си поне пред децата си, са се разсъблякли и ни показват гъз..., пардон, задните си части.

  - Може би единствен аз в този град виджам, че онзи там, дето се прави, че чете списание, е всъщност един долен мастурбатор. Вижте му дясната ръка, че е завряна в панатлона . А там се вижда как се мърда ритмично.

  - О, ужас! Това е недопустимо, Кехлибаров. До какво падение е стигнало днешното ни общество - обади се окуражен Зайков.

- Мисля, че трябва да реагираме обществено отговорно и да пресечем в зародиш тези пагубни упадъчно-дегенeратски сексуално-девиантни явления  - сдържано, но с достойнство и решителност се изказа Кехлибаров.

- Много правилно. Адмирирам. А какво трябва да се направи - сконфузено попита Вълков.

- Да се обадим на органите на реда. Ех, Вълков, винаги ви е липсвало въображение и бърза мисъл. Ето аз сега ще позвъня, за да сигнализирам за тази вулгарна нередност, а вие ще сте ми свидетели, когато дойдат блюстителите на реда - , и казвайки това Кехлибаров извади телефона си.

 - Ало, обаща се Кехлибаров. Нали говоря с Районното полицейско управление? Отлично. Искам да сигнализирам най-отговорно, че в градския парк едно лице си е поставило дясната ръка в панталоните и задоволява своите низки първично-нагонни страсти на откровено публично място. Да, сигурен съм. Имам и двама свидетели до мен. Според мен сигурно е педофил, който оглежда малките деца. Ще изпратите кола. Отлично. Чакаме ви -, казвайки тези последни думи той прибра с галантно движение телефона си в джоба на сакото и с иронична усмивка се обърна към двамата си  събеседници и по съвместителство свидетели на престъплението.  - Господа, моментът е назрял да основем активно гражданско движение за възраждане на морала и за преследване на сексуалната развратеност. т.е. порнография.

  През това време Вълков и Зайков с възмутени лица гледаха към разкриващата се вдлъбнатина между късата тениска и дънките, която загатваше апетитността на задника на младата майка. Тя бе клекнала и бършеше ръцете на детето си, a задникът й безпардонно се бе извърнал изцяло към тях.

- Аз ще говоря, а вие ще потвърдите, това, което сега виждаме, а именно - лицето от отсрещната пейка гледа децата и си мастурбира. Разбрано?

Зайков и Вълков стреснато заклатиха глави и съсредоточено установиха погледи към мастурбатора.

След около четвърт час към детската площадка се зададоха две униформени лица. Кеглибаров скочи пъргаво и ги пресрещна, като започна да им обяснява нещо разпалено. Тактично посочи с поглед пейката на развратника, а след това и пейката, на която продължаваха да седят Зайков и Вълков.
Полицаите се приближиха тежко към човека със списанието. Той видимо не се притесни от униформите им, но факт беше и че вече дясната му ръка спокойно държеше списанието, а в лявата имаше запалена цигара. 

След кратък разговор с него полицаите се върнаха при пейката на Кехлибаров.

- От това, което разбрахе, този гражданин не е българин. Чужденец е. Не говори български, а ние английски. Опитахме на руски, но не стана. Предупредихме го, че е под наблюдение. Нищо повече не можем да направим. Ако има някакво развитие, обадете се, ще дойдем пак - завърши сухо единия от униформените.

- Скандал. Това е скандал. Мастурбатор педофил безчинства в пълния с малки деца парк, а вие нищо не можете да направите. Няма да оставя това така - закани се Кехлибаров и с виско вдигната глава се отдалечи от пейката в посока към центъра на града.

Двамата от антуража му го последваха с обидени физономии и решителна походка.

  Още на следващия ден Кехлибаров задейства процедура по съдебно регистриране на Движение за противодействие на мастурбаторите педофили  и за възраждане на традиционния градски морал. В локалните медии той даде дълги интервюта, в които описваше гнусната постъпка, на която е станал свидетел и с горестна решимост изразяваше волята си за борба с този бич на съвремието ни. Изразяваше и желание за активна намеса на новоучреденто антимастурбаторско движение в политическото управление на града и на държавата.

  През това време самотният чуждестранен турист седеше на палубата на големия круизен кораб, който го връщаше обратно към дома. Гледаше красивия български бряг, изпълнен с горда и стара история. Харесваше му тук, но не можеше да търпи тези големи комари. Толкова ужасни същества не бе виждал през живота си. Свирепостта им бе стигнала до там, че го бяха изпонахапал по слабините и от няколко дни имаше непоносим сърбеж. В Будапеща ще трябва задължително да иде при лекаря си, за да му предпише някакво лекарство. 


Във вестник "Видин" 
http://vidinpress.com/sites/default/files/2012-81.pdf