Мадам Анет управляваше едно почтено заведение, в което се съблюдаваше добра хигиена и ред. Веднъж месечно лекар посещаваше този дом и преглеждаше работещите момичета. При най-малкото съмнение момичето се отвеждаше в градската болница за изследвания и ако е необходимо - оставаше за лечение. Мадам Анет се бе погрижила и за къпални кътчета, където господата, които посещаваха дома и доста често се нуждаеха от телесно освежаване, можеха да го извършат при необходимото удобство на топла вода и ароматен сапун.

   Добрата репутация на учреждението се поддържаше и от съвременната мебелировка, която винаги бе в изправен и приятен за сетивата вид.
Дискретността бе от изключителна важност за доста от постоянните клиенти, които държаха на доброто си име, имаха изрядни семейства и солидна служба. За съблюдението на дискрецията, къщата в която живееха мадам Анет и нейните красавици, бе така избрана, че хем да не е твърде далеч отцентралните части на Видин, хем да не се набива на очи и да предоставя простор за градските клюкари, които на драго сърце биха се възползували от удобния случай да злепоставят политическите си или търговски съперници.

   Още една иновация, с която мадам Анет бе горда и не пропускаше да отбележи  като своя заслуга, бе прокарването на още един вход откъм задната част на къщата. Този вход бе прикрит от големи кестенови дървета и освен прохлада и сянка през лятото, те  даваха и практичен заслон на слизащите от файтоните господа.
Стаите на момичетата бяха така устроени, че уважаемите посетители нямаха възможност на взлизане или на излизане да се срещнат помежду си.

  Адвокат Балушев бе навикнал от престоя си в Париж да посещава такива места  и още в първите си дни на връщането си във Видин се осведоми къде един ерген може да разнообрази дългите самотни нощи.

   След случката на тавана на аптеката на Розсипала той се почувства така добре разположен, че реши да да не се прибира у дома. Най-накрaя успя да се откъсне от благодарния Омер Ефенди, който се съгласи да го пусне да си тръгне, след като изтръгна от него обещание да дойде на следващото утро до дюкяна му, за да пият кафе. Омер Ефенди беше обиран три пъти тази година и това, че Балушев залови крадеца, несъмнено бе голямо облекчение за измъчения търговец. Той искаше да изрази всячески своята признателност. Извика файтон, за който предплати. Помогна на адвоката да се качи.  

   - Карай към хотел "Европа"! - викна на файтонджията Балушев.

  - Както кажете, господине - отвърна с хрипав глас от евтиния тютюн, който палеше, смуглия и дребен собственик на файтона. Той шибна задницата на несъмнено видялата много през живота си сива кранта.
Конят лениво подръпна колата и колелата заскърцаха по павираната улица "Александровска". След завоя файтона се понесе по сухата и прашна "Търговска". 

    - Ей, я по-добре карай към мадам Анет - викна Балушев.

   - Както кажете, господине - отговори хрипавия глас на файтонджията. В мрака на нощта лека и съучастническа усмивка се промъкна под дебелия му мустак, но адвоката нямаше как да я забележи.

  След десетина минути на упорито друсане файтона спря.

- Пристигнахме, господине.

   Адвокат Балушев се позабави да слезе от файтона. Оправи дрехата си, нагласи бомбето си и извади от джоба и погледна златния си часовник. После бавно слезе и се огледа цялата улица., която тънеше в мрака на големите корoни на кестените.
Файтонджията подвикна мързеливо "- Дий, давай Маро" и сивата кранта пое обратно по тъмната улица.

   Листата на дърветата  шумоляха, тъй като кестените водеха своите обичайни нощни разговори.
 Балушев отвори красива дъбова врата и влезе в меко осветен широк кородор. Разнесе се  мелодичен звън, по който той рaзбра, че идването му е известено. Едва направи няколко крачки по мекия килим, с който бе застлан коридора, когато пред него се появи пищно облечена четиридесет годишна жена. От нея лъхна тежък аромат на скъп парфюм.

   -Уважаеми, заповядайте! Кафенце ще желаете ли? А  може би коняче? - попита дамата с възторжен глас.
Балушев нямаше нищо против един коняк, който да сгрее гърлото му. Той последва дамата и се озова в един салон, който бе драпиран в скъпи материи и бе обзаведен съвсем по френски образец. По стените имаше картини, на които той разпозна Виена, Париж и Пеща.

  - Уважаеми господине, аз съм мадам Анет и съм скромната съдържателка на това заведение. А вие ... вие дори не е необходимо да се представяте, ха-ха - засмя се тя. - Веднага ви познах, въпреки че не съм ви виждала. Одрали сте кожата на баща си. Бог да го прости! Беше наш мил и щедър клиент. Колко малко са останали такива като него  в града ни. Той беше истински джентълмен - с тъжен тон каза тя последните думи и  наля от гарафата коняк в изящна чаша, която подаде с грациозна и облечена в черна копринa ръка.

  - Така ли - изненадано запита Балушев и повдигна дясната си вежда. Така той правеше винаги, когато нещо наистина го озадачаваше.

  - Както сами ще имате удоволствието да се убедите, нашето учреждение е достойно за уважение и по нищо не отстъпва на френските заведения. Даже нещо повече - убедена съм, че скоро ще признаете, че дори ги превъзхождаме в редица отношения.

  - Например? - попита усмихнат адвоката.

  - Асортимент, чистота, дискретност, образованост на момичетата. Някои от тях знаят френски, завършили са девическото училище. Още повече - те са запознати с новостите в професията, за което мога с гордост да изтъкна, че лично се старая да ги образовам и държа в крак с всичко модно в Европа. 

  - Excellent, мадам. А какво бихте ми предложили тази вечер?

    Мадам Анет допълни чашката му с коняк, а самата тя запали цигара. Пускайки закачливи облачета, тя дяволито примижа и се усмихна.

  - Имам с какво да задовлоя вашия изтънчен вкус. Ще се убедите съвсем скоро - каза тя и дръпна едно зеленикаво въженце, под което се стоеше табелка, на която бе изписана цифрата седем.

  - Колко момичета работят за вас, мадам - наруши тишината Балушев.

   -О, различно. Някои си тръгват, други идват. Не си мислете обаче, че си тръгват заради лошо отношение или заплащане. Много от тях си намират съпрузи и оставят професията. Хм... или да кажеме, че я заменят с брака, което за мен си е същото, но само дето услугите са безплатни, хи-хи - започна да се смее с детски глас мадам Анет.
- Питахте всъщност за броя на момичетата. Тази вечер имам четири. Една от тях е заета, но тя не би била интересна за вас. От трите, които са свободни, избирам най-доброто за вас. Мисля си, че баща ви би предпочел същото, мир на праха му!

  - Нима? - попита Балушев и на лицето му се разтвори  широка усмивка.

   - О, изглежда нe сте познавали добре вашия предобър родител. Той имаше изтънчен вкус и освен от дела, хубави цигари и коняк, имаше завидни познания и по тънката част, хи-хи -пак зазвъня смеха на мадам Анет. Този път тя отвори по-широко яркочервените си устни и разкри бели и красиви зъби.
В този момент се отвори вратата и на прага застана млада жена в рокля с цвят на зряла вишна и гарвановочерна коса. На главата си имаше шапка в тоналността на роклята. Балушев забеляза черните й дантелени чорапи и  скъпи обувки, които се подаваха изпод дългата рокля.

  - Воала, господин Балушев. Това е моята Жанет. Как я намирате? - избликна възторжена мадам Анет и застина  с леко отворени устни в очакване на реакцията на Балушев.

  - Поразен съм. И удовлетворен. Не очаквах такова нещо в нашия град. Виждате ли, в Париж може би, но не и тук - казвайки това, Балушев стана и направи нерешителна крачка към вратата .

   - Тогава ви пожелавам приятна вечер, а аз се оттеглям в моя кабинет. Сметки, господин Балушев. Трябва да прегледам тези досадни и така неприлично високи сметки. Оревуар - помаха с ръка тя. После отвори една врата, която адвоката едва чак сега забеляза, защото тя се намираше зад една тежка червена завеса - досами въженцата с пискюли, под които стояха табелките с номерца.

  Адвокатът взе подадената му от Жанет длан. Тя бе мека и бяла като мляко. Остави се тя да го води. Първо изкачиха дузина стълби, които бяха последвани от дълъг и тесен коридор. В края на коридора Жанет отвори една врата и последва нов коридор. Нa едната му стена висеше гордо портрет на княз Фердинанд на кон. Балушев се усмихна загадъчно. По протежението на този коридор имаше няколко врати. Жанет отвори една от тях. Озоваха се в обширна стая, която бе осветена от една единствена свещ, поставена на малка масичка. До масичката имаше голямо легло. На него лежаха две възглавници и снежнобяла завивка. В два от ъглите на стаята имаше паравани.  Жанет посочи с изящния си показалец единия параван. Балушев се досети какво се искаше от него. Минавайки зад паравана , той откри голям леген и кана с гореща вода, стол и пешкир. През времето, когато той хигиенизираше своето тяло, от стаята се чуваше скърцането на пода под стъпките на Жанет.
Скоро Балушев излезе иззад паравана. Тя бе вече под завивката и четеше някакъв моден журнал. Той се приближи. Жанет остави журнала и духна към пламъка на свещта. Влажен мрак изпълни стаята.
Той се вмъкна под завивката и тялото му се докосна до  копринената прохлада на кожата й.