Той е циганин, но не обикновен циганин. Почти никой не знае истинското му име. Всички обаче го познават като Рози. Разцветът на кариерата на Рози съвпада със залеза на родния комунизъм и неговите разгулни последни 15ина години. Тогава Рози можеше често да бъде забелязан да се прокрадва из по- затънтените улички на града облечен с рокля и въобще с всичките там належащи дамски аксесоари. Аз лично съм бил на не повече от 7-8 години, когато забелязах странно същество с дълга бяла рокля, грим и руси коси да претърчава по улица в квартал Калето. Бях силно заинтригуван от разказа на майка ми, която ми обясни, че това всъщност е мъж, който се облича като жена и забавлява гостите на някоя сватба. Може и да ми е казала, че е педераст, но тогава едва ли съм разбирал какво означава това. За мен необикновеното беше, че мъж се разхожда в момичешки дрехи и грим из улиците.Оттогава насетне ежедневно се озъртах да забележа Рози и наострях уши, когато някой разказваше истории за него. По времето на упадъчния социализъм нямаше кой знае колко отличаващи се фигури в провинциалния град, така че неговата персона се считаше за неизбежна забeлежителност, която всеки видинчанин трябва да познава. Годините минаваха и в нашите очи на вече зрели хора Рози си оставаше неотменимо неостаряващ символ на детството ни, на безбройните истории (коя от коя по невероятни), които си разказвахме в училище.
 С болка от осъзнаването на факта, че човек остарява и се разболява един ден забелязахме Рози с бастун и с явни белези на преживян инсулт. Продаваше дамски обувки на една от централните улици. Обувките бяха изложени до една пейка и очевидно втора употреба. Чудех се кой ли купува такива обувки. Впоследствие осъзнах, че това е просто повод да е отново сред хората. А какво по-добро място от улицата, по която се извървяваше целия град от ранни зори до късна вечер. Радвах се, когато с течение на времето забалязвах как от лицето му изчезваха признаците на преживяния удар. Отново вървеше забързано, усмихваше се и заговаряше с женско любопитство и припряност познати и не дотам познати нему особи.
  Рози, тази забележителност на града бе и си остава един от малкото дисиденти, които неосъзнато изразяваха нашия мълчалив и срамежлив протест срещу тоталитарния режим на социалистическото ни лицемерно общество. Със своите превъплъщения той ни разсмиваше и не само. Мъничко му завиждахме за смелостта да се противопостави на униформеността и сивостта на социализма. Може би родените след падането на Берлинската стена не знаят, но тогава да си педераст, лесбийка или травестит бе незаконно и бе считано за рушене на морала на социалистическото ни общество. За такова нещо се влизаше в затвора за дълго време. А можеше и да не се излезе оттам. В крайна сметка в бедното ни на смели дисиденти тоталитарно обшество Рози изпълни своята роля на дисидента, който беше трън в задника на партийните номенклатурчици. Няма нищо по- страшно за всеки унформен строй от неуниформен и различен от калъпа на машината индивид. Нека си признаем честно - педерасите и травеститите ни са нашите родни български дисиденти. Ние нямахме Пражка пролет или Солидарност. Имахме само тях и затова сме длъжни да им отдадем необходимото уважение за смелостта да бъдат различни във време, когато ние бяхме еднакви, за да оцелеем.

P.S.Рози и краставицата
Както вече отбелязахме по-горе Рози е педераст и често обичаше да ходи до бившата военна автошкола или до някое от вече несъществуващите поделения в града. Там естествено го привличаше наличието на много млади войничета, които по онова време караха по 2 годишна военна служба. И естествено доста от тях буквално изперкваха от многото тестостерон и липсата на секс.
Тогава на помощ се предлагаше Рози. Та при една от тези "ситуации" някое от войничетата завряло краставица в задника на мургавата "красавица". Историята завършила в Спешното отделение на Градската болница, където местните хирурзи се заели с отстраняването на зеленчука от задника му. Дали това наистина се  е случило  незнам, но според всички във Видин си е самата истина.

Рози и кофата с павето
Рози си докарваше по някой лев, като миеше големите и вечно неугледни прозорци и витрини на соц магазините в града. Често можеше да бъде забелязан с кофа с вода и четка с дълга дръжка пред някой магазин. Ритуалът включваше мятане на водата от кофата на витрината и после търкане с четката. Накрая пак мятане на чиста вода. Понеже той често се заприказваше с минувачите и изоставяше своята кофа без надзор, то именно този момент е издебнал някой зевзек и е пуснал в кофата едно паве. И когато Рози се е върнал към почистването и  метнал водата към витрината се чул силен тясък и парчета счупено стъкло се разлетяли на всички страни.

Колко хубаво го каза всичко до тук. Един различен човек в един град, в който хората са еднакви-по души, по ниво на интелигентност, по ежедневие, по желание за промяна на индивидуалното съществувание...
Но...кой би го забелязал като всички жители са еднакво душевно празни - никой не може и не ще може да разгадае истинското послание на Рози, изпращано усърдно цели 15 години...пролет...лято...есен...зима...и пак се повтарят...

...az li4no nikoga nqma da zabravq istoriqta s krastavicata ili paveto v kofata...moje da e pedal, no Rozi si ostava edna ot golemite socialni zabelejitelnosti na Vidin...

a tova s krastavicata sy6to e kultovo

..мисля че камъчета бяха.. не едно ами много, пуснати от няколко лапетии..та рози да не може да ги усети- павето все пак тежи. А счупената витрина беше срещу Валентината..или имаше някакво заведение точно пред ПГ-то..(тогава де- говоря за началото на 90-те)

Я глей кви дисиденти сме имали в социалистическа България. Трън в задника на партийните номенклатурчици. А в задника на дисидента - краставица. А,бе може ли да принизявате образите на дисидентите до тоя на педерастите