Избрал съм си няколко мига, който са ме карали да се чувствам щастлив, че живея и смятам  да ги повторя някой ден, за да си докажа, че щастието зависи от нашите сетива за него. А ето класацията ми, която рамкирах до 5. А сега отзад напред :

5. Свежо октомврийско утро, птиците пеят,камбаните звънят,слънцето надниква срамежливо и осветява дървената маса и верандата, на която си пием сутрешното кафе. Мястото е Клисурски манастир. После  идва ред
на сутрешна литургия. Малко по-късно закуска курбан чорба. Обядът е чревоугодничешки (Господ да ме прости) прясна пъстърва  на скара
с резен лимон и бираааа.

4. Вурстчетата и пивото във Fernsehturm-a в Берлин. И гледката над Берлин естествено.  Ресторантът се върти и прави пълна обиколка за 30 минути, а ние оглеждаме града от всички посоки. .

3. Божествената пица в една пицерия в  италианско селце близо до Неапол. Такава пица никога повече не опитах. Нооо, знам къде е селцето. Дано пицара да жив и здрав ! Лелее, май само за ядене мисля.Работата е сериозна.

2. Аха, ето и малко спорт. Финиширах 28ми в 2,5 km крос по случай празника на Свети Франциск. Държа да отбележа,че след мен имаше още 31 участника. Тази година ще ги смачкам обаче

1. Несъмнено тук ще поставя изкарването на една новогодишна нощ ... във ваната с любимата жена, бутилка коняк St. Remy и малко пури Backwoods. Музикален фон - тихичка италианска съвременна музика(не че си  падам по Рамацоти, ама той се случи под ръка)

твоята класация е много добра, а ето сега моята-дано да ти хареса! Аз ще започна от едно до три...
1. града: Лондон, мястото - магазинче на последния етаж на сграда в центъра на Лондон за сладолед, шоколадови изделия и кафе. Признавам че англичаните не се славят с добро приготвяне на кафето, но там беше специално място за шоколада. В Ben's опитах най-вкусното нещо през моя скромен живот- "шоколадовата целувка"се казваше. Надявам се, че някой ден ще изпитам точно такава сладост като целуна някого.
2.Мястото - гр. Белоградчик, Видинска област, България. Там прекарах първите 4 години от живота си. Една утрин (27.08.2005г.)-моят рожден ден-станах рано и отидох на скалите само с едно парче лист хартия, на която написах желанието си. Хвърлих го между пропастите и го пожелах да ми се случи, и стана. От този ден живота ми се промени.
3. Сама съм - на Видин - моят град. Беше 5ч. сутринта.Излизам да тичам на свеж въздух. Беше лято, горещо и знойно и затова сутрешния моратон е полезен.Излизам да тичам по дигата на реката и започва да вали попоен дъжд. Тъкмо щях да се откажа и да отивам към вкъщи,когато дъжда след като се изля като вода от водопад спря... и се обърнах и видях най-красивата природна картина в живота ми! Слънцето се раждаше, за да посрещне новия ден - страхотни цветове, изгрева беше сън...

Пипнах те! Ти ли само ми мяташ на покрива на къщата долу хартийките с желания. Аз да не съм Санта Клаус. Шегувам се, разбира се.
В Лондон имам едно любимо и едно нелюбимо нещо. Любимото е да храня катеричките в Хайд Парк с фъстъци. Най-ме кефи като ми се покатерят по ръката. Нелюбимото е да се кача на автобус, в който само аз съм бял. Мнооого зле.
В Белоградчик има едно кафене на три нива. Много ми е на сърце все на третия етаж да се намърдвам. Оттам може да зяпам и хората по улицата, а пък те да не ме виждат.
Във Видин морииииии. Избирам две неща. Кафето в хотел Ана Кристин("Старата баня" де) и да тичам от Колодрума до Крепостта