Лятото на миналата година присъствах на грозна гледка. Всъщност не беше гледка, а направо ужасяващо зрелище.
 Пиехме си кафето  в Градската градина и се наслаждавахме на хубавото време и на приятелски разговори. До нас седяха мъж и жена, а до масата в тревата си играеше тяхното малко дете. Изведнъж идилията бе нарушена от страшни звуци на ръмжене, лаене, скимтене и вой. Незабележимо за мен, за не повече от минута , в близост до нашите маси се бяха приближили две големи улични кучета и бяха подхванали битка на живот и смърт помежду си. Действието на тяхната борба бе на не повече от два метра от играещото си дете. То започна да пищи от уплах. Бащата се опита с викове да гони кучетата. Те обаче продължаваха да лаят, да се хапят и ръмжат. Детето истерично плачеше, хората наскачаха от масите. Бащата на невръстното същество грабна един метален стол и го запокити към топката от козина и остри зъби, която чак тогава, като че ли му обърна внимание. Двете кучета се разделиха чак при замахването с втори стол. Избягаха в посока към Дунава, но ние продължихме да ги виждаме как ходят около заведението, само че на около тридесетина метра от нас. Родителите грабнаха дететo си, сложиха го в количката и си тръгнаха набързо. По пътя продължаваха неуспешно да успокояват рожбата си, която хлипаше и трепереше в безмълвен ужас. Ние също усетихме някаква горчилка в кафето си, набързо платихме сметката и се отдалечихме със свити сърца и потрес от преживяното. Потрепервах при мисълта каква душевна травма бе нанесена на това малко същество. Чувствах се безпомощен и гневен. Към кого ли трябваше да съм гневен? Кой всъщност не си бе свършил работата и бе оставил два звяра да се разхождат необезпокоявано из централните зони на европейския областен град.
   Същият ден решаваме да избягаме от задуха на вечерта и се отправяме пак  към Градската градина. Тайничко се надявам да няма Бaскервилски зверове, които да ни чакат иззад някое дърво. Сядаме на по чешка бира и тъкмо да се разчувстваме от красотата на зеленината около нас ... когато ни нападат рояци мъртво гладни комари. Безсмислени са нашите ръкомахания и шамари, с които безмилостно оставяме труп след труп. Чувам коментар от съседна маса, че тази пролет и лято не било пръскано въобще против комари. Може би заради икономия на пари.  Бирата ни се струва безвкусна, разговора безсмислен и се съсредоточаваме само в ръкопашната неравна схватка с крилатите вампири. След четвърт час и стотина трупове биеме отбой и се забързваме към дома. Там естествено сме барикадирани с мрежи и устройства за отпъждане на комарите.
Равносметката на нашия летен ден във Видин се оказва гладиаторски бой с побеснели кучета и комарена кървава фиеста.
  Затворени вкъщи четем в интернет пресата как Видинска община печели проект след проект за развитие на туризма в областта и облагородяване на градската среда. Горките туристи, мислим си ние , ако изкарат такъв ден, то сигурно още рано сутринта ще запалят автомобила и без да обръщат глави назад ще дадат газ в посока по-далечна от Видин. Над главите им ще остане надписа на изхода от града - "Видин  ви очаква отново ".