Постинг
08.07.2014 14:54 -
„Събуди институциите” от летаргията – първи полумаратон Видин- Калафат- Видин
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3045 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2014 16:27
Прочетен: 3045 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 14.07.2014 16:27
В България е всеизвестно, че за да се случи нещо или да бъде предприета някаква мярка трябва да има трагичен случай и градусът на общественото недоволство да застави управляващите от високия и ниския ешалон да си размърдат задните части и да свършат някаква работа, за която така или иначе получават заплата от нашите данъци. Така накратко искам да обясня защо реших да реализирам този полумаратон, преминавайки по моста „Нова Европа”. Удавени във всекидневната пошлост и медийна порнография вече не умеем да различаваме наистина важните и истинските неща в живота, а се вълнуваме само от злободневни клюки и фалшив блясък. Българите вече не уважават своите възрастни. А всеизвестно е, поне на четящите приказки, че в царството, в което възрастните са погубвани, единствено печал, бедност, глад и нещастия могат да се случат. Нашите дядовци и баби, родители не срещат необходимата защита нито от полиция, нито от болница, още по-малко от съд, където те са слаби, нямат пари за адвокати и губят делата срещу изкусни и сладкодумни юристи, за които тази баба или немощен дядо са нищо повече от противниковата страна, която трябва да бъде сразена. Често това става с цената на живота им. Подобна бе нещастната съдба и на моя дядо, който си отиде без време. Баба ми успяхме да я спасим от насилника с помощта на един всеотдаен социален работник. Един от малцината, който се бори със системата на бездушие.
Моето бягане е бягане към Новата Европа, в която насилниците са респектирани и задържани от чистия, спретнат и висок полцай. Моята Нова Европа е тази, в която възрастния и немощен дядо е превеждан по улицата от усмихнатия полицай. Искам да избягам обаче от тази издънка на старата посткомунистическа Европа, в която полицаят идва само, за да констатира убийството на немощния дядо, а воплите му за помощ не е чул, защото кой се интересува от един и без това „изпял песента си” изкуфял дъртак.
Дядо Данчо беше изкючителен човек. Беше изключителен по много неща, но най-важното за мен бе историята от времето, когато Градската баня още работела. Та един негов колега от работата бил много беден и нямал си даже риза на гърба. Ще да е било някъде през 60те. И тогава, на излизане от банята, дядо Данчо свалил ризата си от гърба си и му я дал. Защото у дома си имал... още една. Тази история винаги ме е потрисала и от малък знаех, че има нещо особено в нея. Едва много години по-късно падна комунизма и разбрах какво е казал дядо Боже.
Сигурен съм, че много дядовци и баби, като моите, сега страдат от домашния си насилник. Той е всесилен и те не смеят да се оплачат на никого, за да не стане още по-лошо. С моя малък маратон искам да издигна глас в тяхна защита. Искам да чуем техните тихи вопли и да видим горчивите им сълзи. Нека ги видим навреме. Нека ги видим преди да е станало прекалено късно.
P.S. Искам да благодаря на моята колежка Диляна Джибирова, която даде пари за изработката на тениската, с която бягах.
http://vidinpress.com/sites/default/files/2014-50.pdf
Моето бягане е бягане към Новата Европа, в която насилниците са респектирани и задържани от чистия, спретнат и висок полцай. Моята Нова Европа е тази, в която възрастния и немощен дядо е превеждан по улицата от усмихнатия полицай. Искам да избягам обаче от тази издънка на старата посткомунистическа Европа, в която полицаят идва само, за да констатира убийството на немощния дядо, а воплите му за помощ не е чул, защото кой се интересува от един и без това „изпял песента си” изкуфял дъртак.
Дядо Данчо беше изкючителен човек. Беше изключителен по много неща, но най-важното за мен бе историята от времето, когато Градската баня още работела. Та един негов колега от работата бил много беден и нямал си даже риза на гърба. Ще да е било някъде през 60те. И тогава, на излизане от банята, дядо Данчо свалил ризата си от гърба си и му я дал. Защото у дома си имал... още една. Тази история винаги ме е потрисала и от малък знаех, че има нещо особено в нея. Едва много години по-късно падна комунизма и разбрах какво е казал дядо Боже.
Сигурен съм, че много дядовци и баби, като моите, сега страдат от домашния си насилник. Той е всесилен и те не смеят да се оплачат на никого, за да не стане още по-лошо. С моя малък маратон искам да издигна глас в тяхна защита. Искам да чуем техните тихи вопли и да видим горчивите им сълзи. Нека ги видим навреме. Нека ги видим преди да е станало прекалено късно.
P.S. Искам да благодаря на моята колежка Диляна Джибирова, която даде пари за изработката на тениската, с която бягах.
http://vidinpress.com/sites/default/files/2014-50.pdf
ЗА ЧИЯ СМЕТКА БЕ Т.НАР. „МАРАТОН” В Софи...
Ротари маратон - Батак - цел за 2011 год...
Интересни теории
Ротари маратон - Батак - цел за 2011 год...
Интересни теории
Следващ постинг
Предишен постинг