Преди пет години в нашето училище дойде нова и млада колежка - учителката по френски език госпожица Корчева. В колектива бяхме само няколко мъже и повече от четиридесет жени. Въпреки численото преимущество, ние не разполагахме с качествено женско присъствие, което да осмисли междучасията и изобилието от свободно време. Повечето учителки бяха или на възраст, или прекалено семейни, а доста от тях и откровено некрасиви. 

  Обяснявам всичко това, за да предам по-добре изненадата, която предизвика сред мъжете появата на госпожица Корчева. Сумрачната учителска стая се изпълни със светлина и свежест. Забелязах, че вече не бързам да бягам от училището, ако имах пролука между учебните часове. С ястребов поглед претърсвах бързо стаята и ако забележех новата колежка, деликатно се приближавах и подхващах разговор, който клонеше естествено към покана за кафенце. Разбира се, трябваше да се съобразявам и с конкуренцията на колегите си, които също невинно гравитираха около Корчева.

   Няколко пъти успях да  издебна подходящия момент и да я сваря сама. Откликваше на поканите за кафе с усмивка и това ми даваше надежди. По време на тези кафета винаги се появяваше на съседната маса някоя групичка от семейните колежки, които упорито се преструваха, че не подслушват за какво си говорим. Тяхното присъствия ми връзваше езика с ръждива тел и въпреки че забавлявах Корчева с различни истории, така и не успявах да се отпусна и да постигна напредък. Имах чувството, че  близостта с колежките ме притискаше като воденичен камък, с който трябва да се съобразявам, ако не искам да ме смаже при по невнимателно движение на тялото.

  По време на тези наши разговори Корчева не спомена опасната дума гадже и това ме наведе на радостните мисли, че тя няма такова. Опасността обаче дебнеше отвътре. Забелязах, че досадният  ми колега,  учителя по физика Миронов, също я канеше на кафе. Той се отличаваше с отвратителна усмивка, която реших да оприлича на мазна мекица, която надменно плува в тиган с олио. Когато ми се усмихнеше за поздрав, инстинктивно се пазех да не ми лекидиса панталона. Много мразя петната от мазнина по дрехите. Веднъж лепнат ли се за панталона или ризата ти, каквото и да правиш, колкото и да ги переш, няма да се отървеш от тях, ако не изхвърлиш лекьосаната си дреха на боклука. Освен това Миронов имаше златна коронка на един от зъбите си и когато се хилеше, тя прибляскваше и човек имаше усещането, че устата му свети. Предполагам, че той се гордееше с нея, но аз търсех още и още поводи да не го харесвам. Представях си какво говори на Корчева и как лигите му текат, като я гледа в обилния й зноен бюст.
 Останалите ми колеги бяха кастрирани от жените си и само си позволяваха по някой друг коментар или изпълнен с копнеж поглед към будещия мъртвец невероятен задник на новата колежка. В тях не виждах заплаха. Но проклетият Миронов ме ядеше като язва. Трябваше да побързам преди да e станало късно и той да отгризе със златния си зъб свежата ябълка.

  Наближи Осми март. Наложително е да обясня, че този ден не е обикновен празник на жената в нашето училище. Този ден е еманация на възторг и вдъхновение, на радост и щастие, на мечти и страсти. С наближаването му из коридорите на училището започват да се усещат вибрации, които застрашават да срутят из основи старата сграда. Въздухът е натоварен с електричество и ако не внимаваш, можеш да бъдеш опърлен или изгорен. От колежката по руски език Маркова, която бе отговорник по масовките, разбрах, че се готви тържество в един голям ресторант по повод празника на жената. Веднага платих двадесетте лева, които ми поиска и бях поласкан да видя как моето име цъфна под номер  седемнадесет в списъка с кандидатите да празнуват осми март. Корчева бе записана седма. Усмихнах се лукаво. Уви, усмивката ми слезе в петите, когато на осма позиция видях златния зъб на Миронов. Омраза изпълни сърцето ми. Твърдо бях решил да се раздам в ресторанта и да танцувам дори чалга, но да впечатля колежката и да елиминирам мазната мекица.

   Излъскан, обръснат, парфюмиран и с топка нерви в стомаха седнах в кафенето до ресторанта още час преди уреченото време за началото на банкета. Пиех кафето си и измислях истории, с които да забавлявам Корчева. Естествено всичките истории на света да знаех, нямаше да имам никакъв шанс, ако Миронов седнеше до нея. Затова се обадих на Маркова и й предложих да й помагам при организирането на тържеството. Тайната ми цел бе така да подредя табелките с имената, че Миронов да бъде в най-далечния край на дългата маса, а аз да се озова до Корчева.
Половин час преди началото на банкета се появи Маркова. Чęститих й най-сърдечно празника и й подарих една омърлушена, но на цената на злато роза. Тя я прие енергично и даже ме дари с целувка. От устата й лъхна мирис на гниещи плъхове. Естествено не се издадох и ентусиазирано предложих да й помогна при писането на табелките. Съвсем невинно помогнах на съдбата и Миронов се озова на в края на масата - до кенефа, а аз се ситуирах в другия край, където най-случайно седеше Корчева.

  Колегите започнаха да пристигат и облаци от тежки аромати се разстлаха из главната зала на ресторанта. Появи се и Миронов. Беше облечен с ... вишнев костюм и лилава вратовръзка. Въздържах се да не се разсмея. Засили се към моя край на масата, но Маркова го върна и му показа къде е неговото място. Видимо разочарован, той пусна една престорена усмивка, която разкри златния му зъб. Петднадест минути след уговорения час влезе и Корчева. Усетих, че ми прималява. Впитата по тялото семпла черна рокля, скромния й грим и сребърните пърхащи  обеци събудиха дяволите в мен. Гърлото ми пресъхна и ударих едно голямо уиски, за да разкарам душещата ме сухота.
Миронов скочи като пружина и й поднесе някакви жалки карамфили. Гледах как ще ги приеме. Въдържано и с лека усмивка тя взе цветята. Той се устерми да я целуне по бузата. Идеше ми да да метна една ваза и да го ликвидирам на момента. Целуна я. Тя се приближи към мястото си, а аз упорито я гледах в лицето и се опитвах да забележа някакво мазно петно или друг слузест белег на бузата й. За радост нямаше, но реших по-късно пак да погледна, защото отровата можеше да е със забавено действие.

   Измъкнах изпод масата букета, който ми струваше цяло състояние, и под строго-усмихнатите погледи на колежките го поднесох. Тя благодари със запленяваща усмивка и дали ми се стори или просто това бе игра на светлината, но ми се привидя, че в лявото й око за  миг се появи ярко пламъче. Халюцинации от нерви сигурно..
Така или иначе скоро се окопитих и след още едно двойно уиски вече бях неудържим. Дансингът бе мой, а Корчева нямаше нищо против, когато я канех за единадесети път. Всеки следващ танц пръстите на ръцете ми слизаха с по няколко сантиметра по-надолу и по-надолу, но никога прекалено надолу.

  Поглеждах понякога Миронов, за да преценя на каква дистанция е. С радост видях, че Маркова и Рускова са го окупирали, а той е видимо пиян и бръщолеви глупости.
Към полунощ забелязах, че не си чувствам краката и преминах към изпитаното оръжие на забавните истории. Корчева се заливаше от смях и одобрително мe потупваше по бедрото при някои от най-смешните моменти.
Останaлите колеги и колежки бяха полупияни или заети в задушевни разговори и наивно исках да си мисля, че не забелязват какво се случва между мен и Корчева. Разбира се, по-запознатите с психологията на сплотените учителски колективи знаят, че такива неща никога не убягват от опитното око и нюх на старите хрътки.

Към два часа се изнизахме от банкета. Първо излязох аз и поръчах таски. След дестина минути, за да спази благоприличие и да даде повод на колежките да се престорят, че не забелязват съвпадението, излезе и Корчева. Седнахме на задната седалка. Хванах предпазливо ръката й, за да се убедя напълно дали правилно съм разбрал ситуацията. Не я издърпа, а дори леко стисна моята. Казах на таксиджията да кара към моя блок.

  В асансьора вече дяволите съвсем ме хванаха и я притиснах към стената. Предвкусвайки своята победа, реших да не бързам, а заложих на взривоопасната смес от нежност и лека бруталност. Едва нацелих ключалката, която упорите ме залъгваше с ловки финтове ту наляво, ту надясно. Веднъж влезли на мой терен, където и стените помагат, метнах двете ни тела на широката спалня. Тук ми се ще да кажа, че аз съм разковал Корчева, но... истината е, че тя ми разказа играта. Оказа се, че френският език е не само нейното висше образование, но и нейната тайна страст. Заостаналите елементи от познанията й в любовната игра се стеснявам да разказвам, защото дори и в дълбините на най-смелите си фантазии не съм си представял, че секса с колежка учителка може да е толкова необятен.

  На сутринта станах с оловна глава и се дотътрих до банята. Погледнах се в огледалото. Вратът ми бе осеян със бледосинкави петна, които до обяд щяха да се наситят с цвят и да ме превърнат в ходещо свидетелство на необуздана страст. Няма да се ходи на работа. Звъннах на дирекорката и се извиних, че съм болен и днес няма да дойда в училище.
Направих кафе и разбудих спящата нимфа. Утринното слънце се прокрадваше решително през щорите и разкриваше прелестта на знойната й плът, която в мрака на нощта само усещах с кожата си. Това, което съм усещал, беше нищо в сравнение с това, което виждах на дневна светлина. Корчева изпи кафето си и заяви, че бързо трябва да си тръгва, защото имала да чака някого на влака. По дволите, какъв влак, мислех си аз. Надявах се на сутрешна оргия, а тя ми сервира някакъв тъп влак. Както и да е. Разделихме се на вратата с дълбока целувка и аз останах сам да боледувам в широката си спалня. Реших да подремна. Тъкмо поставих главата си на възглавницата, когато изпод нея напипах нещо. Измъкнах странния обект. О, гръм и мълнии. Корчева си е тръгнала без гащи. Приближих ги до лицето си и ги захапах. Свърших.

След два дни, когато синините поизчезнаха от врата ми отидох на работа. Миронов не ме поздрави и се направи, че гледа в съсредоточено в дневника на десети "В". Смешник.
Каква обаче бе моята изненада, когато погледнах към голямата маса в средата на учителската стая. Там бяха струпани торта, бонбони, уиски, кафета, сладки и какво ли още не. Към мен тихичко се приближи отговорничката по масовките Маркова и каза, че събира от колегите по пет лева за подарък на Корчева. Хм, да има рожден ден и аз да не знам, укорявах се мислено аз.
Оказа се, както ми сподели радостно Маркова, че Корчева щяла да се омъжва следващата седмица и черпела по този повод. Гръм и мълнии! Аз май нещо не разбирах. През това време Корчева влезе в учителската стая и колегите се насъбраха около масата. Тя радостно информира всички, че са поканени на церемонията в църквата в неделя от единадесет часа и се извини, че няма да може да ни покани в ресторанта, защото това щяло да бъде малко семейно тържество. А сега да сме заповядали да се почерпим. Гледах тортата, гледах Корчева, гледах Корчева, гледах тортата. Не ме удостои с поглед. Даже май ме избягваше. Да, не се лъжех. През цялата седмица ме избягваше. Не отидох в неделя в църквата. Останах си вкъщи и се натрясках. После пак извърших процедурата с гащите.

 След около месец срещнах на улицата Корчева със съпруга й. Изгледжаше свестен, но веднага му намерих поне десет недостатъка. Направих се на разсеян и се шмугнах в първия магазин, който ми се изпречи пред очите. Вътре се осведомих, че съм влязъл в магазин за бебешки колички. Майната му.
Разговорих се с продавачката за един от моделите, като се надявах да спечеля време, през което Корчева и мъжа й да отминат надолу по улицата.

  През новата учебна година Корчева спря да ме отбягва и се поздравявахме с усмивка. Даже пихме няколко пъти кафе и си говорихме така сякаш нищо не се бе случило. Миронов май беше станал любовник на Маркова, но това не ме интересуваше. Споменавам го ей така, за да не го мисля повече.
По едно време взе че пак наближи осми март. Чудех се дали да ходя, но Маркова настоя да дойда, защото всички биха искали да има повече мъже на банкета. От мен да мине.
Погледнах списъка и видях, че и Корчева се е записала. Не изгарях от желание да седя до нея. Пак писахме с Маркова табелките и аз си избрах място близо до кенефа и далече от Корчева.
Дойде денят. Пак тежки парфюми и помпозни одежди. Раздавам китки на колежките и пожелавам дежурните изтъркани пожелания. Корчева се появява пак със закъснение.Облечена е с тъмносина рокля, а на дясната си ръка има нежна сребърна гривна. Миронов седи като пън. Ставам и й подарявам най-спаружения букет, който е останал. Усмихва се широко. Курва, мисля си аз и сядам обратно на мястото си до кенефа.
Пак почнах с двойните уискита. Към полунощ вече бях танцувал с Рускова, Паскова, Ганева, Симеонова, Петрова, Петкова, Врабчева, Флорова, Минева, Пеева, Банева, Тошева, Маркова. Но не и с Корчева. Краката не ме държаха вече и седнах сам до бутилката с уиски. По едно време усетих докосване по рамото. Кой моля ви се. Да, самата тя. Тя ме канела на танц. Ставам и танцувам умишлено като дърво. Даже я настъпвам два пъти.
Към края на безкрайния танц тя ми прошепва да я изчакам отвън пред ресторанта. Извинявам се, че ми е време да си тръгвам и излизам.
Чакам повече от двадесет минути и вече се псувам сам себе си, когато излиза Корчева. Предлага да вземем такси. Майната му, да вземем, мисля си аз. В таксито тя ми хваща ръката. Не я отблъсквам и не отдръпвам своята. Асансьорът. Ключалката. Спалнята. Свърших.

  И ето вчера пак беше Осми март. Отново  бяхме на банкет с учителския колектив. Миронов се напи като свиня и си оповръща лилавата  вратовръзка. А Корчева бе по-хубава отвсякога. Беше с тъмнозелена рокля и деликатно сребърно колие. Танцувахме само веднъж, за да не бием на очи.  А днес... днес е пак обикновен работен ден, а аз по традиция го пропускам и боледувам сам на широката спалня. Ех, Корчева!