Бай Тошо от блок 13 на комплекс "Крум Бъчваров" във Видин отлетя завинаги от своя неугледен, сив и страшно безсмислен балкон. Той се стовари  с цялата сила на своето отчаяние в "градинката" пред тринадесетия блок и размаза дрипите на своето износено тяло, което оковаваше изтерзаната му душа. В градинката нямаше цветя, които да направят картината по-малко зловещо-банална. Имаше само износена и хилава трева, която растеше от анемична и отровена земя.

   Съседите се трогнаха от случката, която щеше да разнообрази техния ден и  дa им даде поводи за разговори и клюки. Разказваха на любопитните, които винаги се събират, за да се полюбуват със садистична възторженост и лицемерна тъга, какъв човек бил бай Тошо. От думите им се разбра, че те са знаели, че има такова лице, което отговаряло на названието Бай Тошо. Описваха го като тих човек, който не е сторил никому зло. В тази си характеристика те се опитваха да се впишат в поговорката - "За мъртвите или добро или нищо". И допълваха, че бил самотник. Самотата му асоциираше с така важния край на поговорката, което той бе означавал за съседите си.

  Младен, комшия по етаж на самоубиеца, гледаше мръснобялата врата, където се е помещавало тялото на самотника. Цокъл с цвят на пресни лайна изпълваше етажното пространство и напомняше на заведение за душевно болни. Пресните лайна и безличната врата не можеха да предизвикат откровения на сълзи и печал. "Явно му е дотегнал животът, щом си е посегнал"- отрони се от устата на Младен и той запали една смачкана цигара, която изпълни етажа с мирис на отвратителен тютюн. Насъбралите се жени, които се бяха откъснали от хипнотизиращия малък екран на големите турски страсти, заклатиха утвърдително уморени и преждевременно състарени лица. 

  Окуражени от неговите думи, жените започнаха да споделят, че бай Тошо е живял трудно и многo се е мъчил.

  Бравата на на обиталището на самотника е също много измъчена. Личи насилието, на което е била подлагана през годините. Виждат се следи от някогашно влизане с взлом. Входът към жилището на самоубиеца не носи доказателства, че там е живяло някога щастието. То отдавна е избягало и дори не е пробвало да позвъни на така или иначе неработещия звънец.

  Появата на линейката заинтригува  продавачката от съседния магазин, която бързо се осведомява какво е станало. Чуди се, че не чула "Туп" при удара на тялото в земята. Любопитни и винаги знаещи зяпачи й обяснват, че улицата е шумна и това е заглушило звука от удара на тялото в земята. На мен лично ми става тъжно, че бай Тошо дори в смъртта си е останал нечут.

  Продавачката разказва, че чула, че нещастния човек преписал апартамента на рускиня, която не се грижела за него. Понякога просел стотинки, но отдавна не се вясвал в магазина да пазарува.
Комшийки и винаги запознати с тънкостите на каквато и да е материя от естеството на всекидневния бит на индивидa, който попада в полезрението им, споделиха по този случай, че са го виждали с някаква жена, която според тях била психично болна.

  " - Понякога ми разказваше за сина си, който бил полковник в София" - пак се включи продавачката.

  Двама дребни и незабележими санитари сложиха тялото на самоубиеца в линейката и след минута тя изчезна от погледите на всички. От бай Тошо остана малко петно кръв на песъчливата земя в градинката. Във въздуха щяха да повитаят през днешния ден, а може би и утре, неговите отличителни белези, които се свързваха с рускиня, на която бил прeписан апартамента, с психично болна другарка, със син полковник в София, просенето на стотинки и мръсното облекло.

   Пари никой няма да даде за опело. А и не знам дали на самoубийци се прави такова. За него ще бъде намерен най-евтиния ковчег, който да приеме  осакатеното му тяло. Миришещите на ферментирал алкохол и пот служители от обредната общинска служба ще се стараят да не разглобят шперплатената кутия и да омаскарят последното жилище на бай Тошо. Съседите няма да идат на погребението, защото няма да имат време и транспорт, защото няма да има обяд  като хората. Кой ходи на погребение без ядене след това.

  Премиерът днес каза, че от Брюксел много похвалили България и правителството за строгата фискална дисциплина и ни давали за пример за стабилност в ЕС. В гърдите ми се надигна гордост, но се сетих за бай Тошо и ми се скофти. Президентът направи ретроспекция на десетте си години начело на държавата. Има визия човека. Прическата му е хубава, костюма елегантен, жестовете премерени и заучени. Малко остана да ми хареса, ама пак се сетих за проклетия бай Тошо и петното кръв в градинката пред блока. Какъв ми e пък тоя, че ще ми развалва радостта от похвалата на Брюксел и от президентската реч. Луд самотник, дето се задявал с рускини и психарки. Да го мисли сина му - полковника. А не да си живее живота из София, а ние тука да не смеем да ходим покрай блоковте, че такива като баща му ще вземат да ни се изтърсят на главите.