Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2010 12:16 - Баба Митрана кандидат за кмет
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 913 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.02.2012 21:51


     Минал Спасовден и страстите в селото позатихнaли. Селяните се върнали към обичайното си ежедневие, което се състояло от наглеждане на домашния добитък, малко работа в двора или на полето и чат-пат по бира в кръчмата на мегдана.  Изглеждало по всички показатели на селските нрави и обичаи от най-ново време, че и това това лято и ще е мирно и спокойно и до болка подобно на предходното. Никой обаче не бил подготвен за смъртта на кмета на селото и за последвалите от това тъжно събите планове на баба Митрана и именно поради тази причина така нехайно си прекарвали селяните дните. Мислите  им били лениви като слънцето, което стояло горе в небето и пращало огън и жупел. Твърде скоро това мързеливо-протяжно статукво щяло да бъде оставено в небитието и страстите в селските души щeли да се разгорят подобно на гореща магма в недрата на вулкан.    Кметът на селото бай Златан имал голямо шкембе и червени бузи. Всички го мислели за здрав като бик и често в потвърждение на това им становище той се включвал във футболния отбор на селото, за да поиграе като опорен халф. Спортната фланелка с надпис на спонсора Кравеферма "Млеканица" се издувалa на неговото снажно тяло и човек имал усещането, че бай Златан е сложил топката отдолу. Често местните запалянковци коментирали как кмета поемал топката не с гърди, а с шкембе. 
  За изненада на всички, две недели след Спасовден, в едно неделно безоблачно утро, стринка Йонка, жената на бай Златан, завила на умряло. Кой не знае как виели селските жени от северзапада при смърт на някой близък. Виело се така, че косите ви могли да настръхнат.  Стекли се съседките да видят какво се е случило и мълвата за по-малко от час обиколило селото. Бай Златан получил удар през нощта и на сутринта стринка Йонка го заварила вкочанен в кревата в мутфака, където той спял през лятото на хладовина. На масата до леглото стояла дамаджаната с вино, която снощи Бай Златан преполовил. До нея имало празна бутилка от лимонада, с която той разреждал виното си. Чинията със свинско със зеле била наполовина празна. Смъртоносната комбинация от златановата вечеря се сторила на селяните като смекчаваща събитието картина. Все пак направил си е рахатя човека и е умрял сит и напит. Нямало да се мотае гладен из Оня свет.  Бабите от селото излъчили три представителки, които се заели да помагат на стинка Йонка при окъпването и обличането на умрелия. През това време баба Митрана взела ключа от кметството и отишла да телефонира до града, за да пратят лекар да устнови смъртта и да даде смъртния акт. После позвънила и до отец Краси, който обещал да дойде веднага със своето безотказно ИЖ-е.    Митрана го посрещнала в канцеларията на умрелия кмет. Там уговорили подробностите по погребението и заплащането за услугите на Божия служител. Разбрали се баба Митрана да пътува с мотора на отец Краси до града, за да поръча ковчега за покойния бай Златан. Заключила вратата на кметството и се качила на мотора. Отбили се в къщата на умрелия, за да поговорят и с опечалената съпруга. Иж-ето на попчето ръмжало страховито и на Митрана се струвало, че порят въздуха поне със сто километра в час. Отец Краси обаче винаги спазвал правилата за движение по пътищата на републиката и не превишавал 50 в населено място и 60 извън. Всъщност това била и пределната мощ на стария му верен другар. Докато вятърът развявал костите на Митрана, тя се възхищавала сама на себе си за своите качества на организатор. Чудела се как толкова години не е открила тези си качества. Да седи на стола зад бюрото на кмета, да телефонира в града на важни институции, да ръководи - това й се усладило като мед и масло на препечена филийка хляб. В града тя уредила формалностите в погребалното бюро за нула време. Избрала това с по-достолепното според нея име - "Райски двери". Вярно,че Златан не бил много праведен, но с такова име на погребалната агенция неговите шансове за влизане в Рая се повишавали неимоверно. Избрала ковчег в ценовата гама на възможностите на стринка Йонка, а те били немалки. Все пак сина им бил собственик на кравефермата "Млеканица" и спонсор на селския футболен отбор.  Митрана отскочила и до Общината и съобщила в една стая, която й посочил портиера, че кмета на селото е умрел. Служителката записала нещо в някакво тефтерче и изпратила Митрана на по-горния етаж в друг една стая. Там Митрана пак казала, същото и обещала да донесе  възможно най-скоро смъртния акт, за да може да се насрочели по-скоро избори за кмет на селото. Върнала се на село с вечерния рейс и веднага отишла при стринка Йонка. Там заварила сина на Златан Цеко Длъгия - собственика на "Млеканица". Информирала го тя за работите, които свършила в града. Подметнала, че така или иначе селото сега няма кмет, а тя няма кой знае каква работа,  та тя можела да се захване с неговите обязаности. Цеко Длъгия погледнал към майка си, после към умрелия, който лежал в красив дъбов ковчег и рекъл: - Ех, тато, тета Митрана ще те замести в кметството, ама опорен халф откъде ще вземем - казал той и се разплакал. -Е де, е де, ще намерим некое момче от тея града. Аз като стана кметица ще я уредя тая работа. Само ти рахат бъди. Да погребеме, както си му е реда, баща ти, а после ще оправиме всичко - зауспокоявала го баба Митана. - Като го гледам какъв е червендалест и засмян у ковчега Златан, сякаш сегинка ще стане и ще ни пита за какво смe се събрали тука - продължила тя. - Маре и той едно магаре беше. Все вино, та вино. Е, на сега това вино къде го завре. У земята го завре - сърдито промърморила Йонка.  - На ти смъртния акт и други ден с Цеко идете там в общината и го дайте. Ако искат, нека те турат на местото на Златан. Ти нали си от нашия род. Цеко с политика му се не занимава. Дай му крави и мачове на него - казала това Йонка и погалила Цеко по рошавата глава, която почти опирала горния праг на вратата на стаята. На врататa се появила жена му на Цеко Веска Минкината. - Айде Цеко, че кравите нема кой да ги заключи. Оня Мирон смотания загубил ключовете и сега стои на вратите и те чака да дойдеш, че да си иде вкъщи. Цеко се почесал по врата, целунал майка си и Митрана и се качил с жена си в УАЗ-ката. Тежката кола се понесла нагоре по баира към краварниците. Тая нощ Митрана останала да спи при Йонка, за да й пази страх. Сама жена с умрелия в една къща бива ли.  Запалили му кандило на умрелия и се качили на втория етаж. Там мебелите били покрити с найлон. Златан не давал да се ползва втория етаж и като идват гости единствено позволявал на Йонка да го отвори, за да им покаже обзавеждането. Махнали сега найлона от спалнята, отворили прозореца и се положили една до друга двете жени. Кукувица закукала от крушата на двора. Двете се прекръстили и затворили очи.  Не мигнали цяла нощ. Но и не приказвали. Всяка си мислела своите си мисли.  Към шест сутринта двете станали и започнали да приготвят храна за хората, които щели да дойдат на погребението. Цялото село щяло да дойде, а и от града се чакали много хора. Златан бил уважаван човек и обичан от повечето си познати.   Точно в осем заръмжало ИЖ-то на поп Краси и след минутка самия той се появил на вратника на къщата. - Готов ли е умрелия, Господ да се смили над душата му - попитало попчето и закачило каската си на мотора. - Умрелия си е готов, ама ти ела тука да хапнеш малко, че сигур не си закусвал - подканила го Митрана. Влязъл отеца, оставил калимавката, расото и псалтира на закачалката в антрето и седнал на масата в малката кухничка. Митрана му подала мекици и кисело козе мляко. - От мойта коза е , от Магда де. Така ми се вика козата - пояснила тя.  Йонка донесла от скрина едно вързопче. Разтворила го и извадила от него сто лева. Дала ги на отеца и се прекръстила. - Стрино Йонке, и за бензина нещо ми дай - помолил отец Краси. От Митрополията нищо не ми дават за транспортните разходи. Извадила Йонка още десет лева и го подала на отчето. Прибрала вързопчето и заключила скрина. Към пладне процесията се запътила към гробището, което се намирало в долния край на селото. Оградата била паднала и стадо кози кротко си пасяло и хрупало между гробовете. Стигнала прцесията до прясно изкопания гроб, а отвътре се чуло блеене. - Я, коза е паднала в дупката - възкликнал Цеко Длъгия. - Козаря го нема, а козата в гроба. Сега ще я измъкна - казал Цеко и скочил в дупката. Хванал козата и я повдигнал нагоре. Няколко по-ячки селяни я подхванали отнесли извън пределите на гробището. През това време се появил и козаря Райко, който бил задремал под близкия орех. - Я майка й, че таковам на тоа пустиняк. Опа, извинявайте. Сега ги изкарвам от гробището и отиваме отатък шосето - излoмотил Райко и подкарал стадото с една дреновица. Излезли козите от гробището и церемонията можело да продължи. Отец Краси зачел заупокойната молитва. Стотина души наобиколили ковчега и свещеника. Слънцето припичало и всички се потели обилно. Баба Митрана веела с едно старо ветрило на отчето, за не му стане лошо.  Тя извърнала глава наляво, където бил гроба на  баща му на Златан - дедо Йон. Там кръст нямало. На паметника се червенеела ръждясала петолъчка с отчупен горен лъч. Докато траело мрънкането на отец Краси, баба Митрана се опитала да си спомни дали на погебението на дедо Йон е имало поп. -Не ще да е имало. Поп Ставри мразеше коминустите, а па и тая петолъчка вместо кръст. А и Йон беше партиен секретар на ТКЗС-то. Имаше кандило вкъщи, ама го палеше скришом. Да го не види некой и да го наклевети в Окръжния комитет на апартията. Жена му, стрина Цвета, бабата на Цеко Длъгия, не посмя да викне поп и да сложи кръст на гроба, че можеха да я уволнят от работа, а и да й вземат пенсията на Йон. Помнеха всички тогава и историите за Вълчешкия дол, за изчезналите хора през 44та. Носеха се слухове за някакъв остров на Дунава, дето пращали такива, дето ходят на църква и приказват с попове - шепнеше си на глас баба Митрана. Хората мислели, че и тя  се моли с поп Краси и се удивлявали на набожното й усърдие. А на повечето им било вече пригладняло и чакали най-сетне да свърши погребението, та да идели до къщата на умрелия и да се наядат до насита. Бай Йордан (братовчеда на Златан) например си мислел кое място да избере, та да е по-близо до кухнята и при него да дойде най-напред манджата, за да изгребе от тенджерата най-гъстото от чорбата. Отец Краси заеквал, запъвал се, прелиствал нещо в требника си и така удължил службата, че на някои от опечалените им прималяло. Бабa Митана го сръчкала и смъмрила; - Краси, айде по-бързо баби, че ще стане некоя бела и ще имаме още некое опело.    Всъщност отец Краси нямал нищо против да има още някое погребение, за да вземе още някоя стотачка, но за да не кърши хатъра на бъдещата кметица, казал набързо една Алилуя и Амин и се прекръстил, като подканил с поглед и присъстващите да направят същото. Повечето запреплитали пръсти ту на ляво, ту на дясно и накрая така се объркали, че от кръстенето им излезла някаква сложна плетеница, която при всеки от тях имала най-различни и разнообразни завъртулки и криволици.   Стринка Йонка дала на двамата гробари по десет лева и се качила в УАЗ-ката с Цеко, за да подредят масите вкъщи преди да дойдат опечалените за обяда. На обяда в дома на стринка Йонка думата взел кмета на съседното село Гошо Вола. Викали му вола, щото бил много як и много деянел на работа. - Добър човек беше бай Златан и добър кмет. Сега селото осиротя без него в кметството. Тоя дом осиротя без своя стопанин. Нашия отбор нема вече да има такъв противник като него на игрището. Помним веднъж бай Златан как ме подсече, га играме у градо за купата на ТКЗС-то. После оди два месеца с гипс. Ама па си останаме приятеле. Това е важното. Да го прости Бог и да му се намери на Оня свет - завършил Гошо Вола и отлял малко от сливовата ракия на пода. - Гошо, право думаш, че като Златан нема да имаме друг кмет. Ама аз се реших да се кандидатирам за кметица, па ако е Господ рекъл да постегна малко селото. И опорен халф ще намеря за отбора. Ама вие сега какво ще кажете за това, дето съм решила - попитала накря Митрана, седнала на стола си и отпила голяма глътка сливовица. - Митрано, кмета умре, да живее кметицата - подвикнал подпийналия Мончо, стар авер на Златан и  незаменим другар в пиянските им компании от младините. Цеко Длъгия взел думата: - Това е верно. Баща ми беше душа човек. Сега там горе да му се намери - казал той и отлял от ракията на пода - ама тука наистина требва нов кмет и аз си мисля, че Митрана ще е най-добра за всички в селото, щото с никой се не мрази и нема змийски език да сипе отрови по къщята - завършил Цеко и отпуснал тежко на стола си. Речено-сторено. На следващия ден баба Митрана подала своите документи в общинския цетър. Там млада девойка с възкъса поличка и многопластов ярък грим я осведомила, че поради смъртта на едно лице в селото, демек кмета Златан, бройката на регистрираните жители там намаляла на 99. А по новия закон за местните избори, за да има избори в селото, то трябвалo да има минимум 100 жители. - И при това полжение, госпожо ... - и служителката примигнала въпросително с тежки от грима клепачи и загледала полуиронично, полуглуповато селската кандидат-кметица. - Митрана - подсказа й тя. - Г-жо Митрана, при това положение кмета на общината ще предложи кметски наместник и общинския съвет ще го гласува на заседанието си. Митрана разбралa, че трябвалo да направи нещо бързо, за да не й изкалпазаняли работата тея хубостници в града. Благодарила на девойчето и излезла замислена от голямата сива сграда. Решила да мине покрай Митрополията да се консултира с отец Краси, който според нея бил врял и кипял в общинсите дела, бил едно време милиционер, ревизор, че даже и партиен секретар. Краси изслушал внимателно Митрана и предложил да регистрира в селото някой от града. -Примерно, Трайчо Лудия. Ще му дадете бира и цигари и не ще се регистрира, ами ще гласува и ще пее даже на селския сбор. - Зная си азе, че от тебе акъл трябва да взема - казала тя и стиснала меката длан на попчето. Поп Краси се качил на ИЖ-то и двамата отпрашили да търсят Трайчо Лудия.  Намерили Трайчо Лудия да обикаля около магазина за хранителни стоки на градкия мраморно-социалистичен площад. Гледал с весело-воднисти очи излизащите от магазина и ги питал за цигари, за дребни стотинки, за бира. Попчето го дръпнало за ръкава на овехтялата ватенка и дваматас Митрана го отвели до едно забутано кафене, което се намирало в сградата на бившия "Дом на красотата", който сега бил всичко, но не и красив. Там попа изложил пред Трайчо накратко инициативата на Митрана и му обяснил какво се искало от него.
   - Един стек "Малборо" и десет бири Ефес Пилзен и праим квото искате. Ъхъ, и кога гласувам още един път от тея неща - казал Трайчо и се усмихнал, показвайки жълто-черните си големи зъби, които му придавали гротескно-пиратски вид и на мнозина напомнял на единия от пиратите на Джак Сапроу.
  Митрана кимнала в знак на съгласие и тримата си стиснали ръцете, като поп Краси добавил със съзаклятнически тон:
   -А кога Митрана спечели, може и клисар да те направим на църквата. Биеш камбаната за умрели и хоп десет лева, вино имаш до насита на помените. Заедно ще оправим и селото и църквата - добавил попа и потупал дружески Трайчо по олисялата глава, която имала форма на възголяма тиквичка.
 След адресната регистрация на Трайчо Лудия и достигането на заветната бройка от сто жители на селото, Митрана се заела със своята предизборна кампания.
По стар селски обичай много от съселяните й завидели, че току-виж станела кметица и се отвърнали от обещанието си да я подкрепят. И изведнаж от нищот изникнал нейн опонент в лицето на Кольо Кьопавия. Той с нищо не се отличавал освен с това, че куцал с левия крак, щото преди десет години паднал от стълбата на хамбара, а после докторите в града му го наместили накриво. Оттогава той много мразил доктори и като чул, че оня, дето му наместил така криво крака, станал директор на болницата, много се озлобил и всека седмица пишел писма до вестниците в града против тоя доктор. 
  И така из нищото станал известен като селския журналист.
  Селото се разделило на два лагера - половината село било за Кольо Кьопавия, другата половина държала страната на Митрана.
Този неочкван обрат на събитията изисквал нова стратегия от страна на Митрана. А за тази нова стратегия много й помогнало едно събитием, което било, колкото случайно, толкова и закономерно.
По това време американците почнали да бомбардират съседна Сърбия. Искали да принудят Милошевич да остави Косово на мира и понеже той не искал да стори това со кротце, то те започнали со сила.
 Една неделна вечер, когато всичките селяни гледали "По света и у нас"  и разбрали, че Първанов(тогавашния лидер на българските социалисти) се е срещнал с Милошевич да го подкрепи, се случило немислимото. Силен тътен, стържене на метал и фучене като от сто хали разтресли зидовете на всички домове из селото. Падали керемиди, комини се катурвали, кучетата се разлаяли, кокошките се разкудкудякали като полудели. Наизлезли всичките, дето можели да ходят, че даже и тези с по два бастуна и три удара. И що да видат - от обора на Митрана се издигал стълб дим, има към сто метра нависоко, кълба огън облизвали основите на този стълб, а мирис на фосфор се смесвал с този на изгоряла слама и щипел ноздрите и очите им.
  Любопитството надделяло над страха и всички, хроми и здрави се запътили към огнените кълба, за да разберат какво се е случило и откъде е дошел този огнен змей.  Приближили плахо оградата на митраниния имот и пред тях се разкрила гледката на земния Апокалипсис - обора на Митрана горял като факел, из двора тичали и врещели  магарето, една коза и дузина кокошки, от перушината на които също се стелел пушек. Пред вратата на обора, с краката нагоре, лежала митранината крава, а до нея в прахта се виждало огромно парче метал, което Ваньо Шлосера припознал като част от опашката на ракета. Неколцина смелчаци влезли в двора да огледат по-отблизо. На парчето метал пишело на чужд език нещо, което бай Гроздан ББС-то(викали му така, щото през комунизма слушал тайно ББС и гласа на Америка) разчел като "Гифт фор сербс".
След кратка лингвистична  дискусия стигнали до извода, че това е нещо американско и трябва да се допитат до по - учен човек какво точно пишело там.
През това време баба Митрана излезла от нужника, дето била кога паднал от небето тоя железен змей и не посмяла да излезе досега. Приближила се до съселяните си и при вида на предалата Богу дух кравичка Анастасия се разплакала с глас.
    - Анастасийо, на кого ме оставяш. Ти ми беше верна другарка, а сега кой ще ми дава мляко и утеха в самотните ми вдовишки дни.
Цеко Длъгия подхванал баба Митрана и я завел до мутфака, където я сложил да седне и й налял чаша каберне, което веднага върнало руменината на пребледнялото й лице.
-    Стрино - рекъл той - е па това ти е НАТО, схващаш ли? - казал Цеко и загледал въпросително Митрана.
   - Това е твоя шанс да станеш кметица и да оправиш нашето село. Само гледай сега, като дойдат от града телевизията и журналята. Ти мене ме остави да говоря и такива пари ще докараме тука, че ум да ти зайде. Айде сега иди горе се облечи и аз те чакама тука да посрещаме гости от градо. Ще се обадя по телефона от кметството за всеки случай, ако не са още разбрали - казал Цеко Длъгия и се ухилил заговорнически.
   И както казал Цеко, така и се случило. Регионални, национални и други медии с неустановен произход и финансов покровител се изсипали на рояци в малкото село и наобиколили къщата на Митрана. Светлините на прожекторите осветили димящите руини на обора и стърчащия на няколко метра от останките нужник. С гръм и трясък се дотътрила и джипката на гражданска защита. С новия си ситроен се появил и общинския кмет. Бърза помощ изпратила автомобила дарение от посолството на САЩ в България. Служителите на гражданска защита и полицаите от РПУ-то оградили обора с червено-бели ленти. Ограничен бил достъпа и до двора. По молба на Цеко бил оставен свободен коридор до нужника, за да не се създават логистични проблеми на баба Митрана.

  Под светлината на рефлектори, прожектори и всякакви други осветителни тела Митрана излязла от къщата пременена в нова фуста и забрадка. Репортерите я наобиколили и започнали да задават от умни по-умни въпроси. Цеко Длъгия стоял неотлъчно до нея, за да й помага при по-умните въпроси.

   - Одобрявате ли бомбардировката на НАТО над съседна Югославия? - попитал пъпчив младеж, който държал микрофон с емблемата на националната телевизия. 
Подучена от Цеко, баба Митрана отговорила хладнокръвно и решително:
  - Море, язе на НАТО му се не бъркам у работата, ама кравичката ми умре, обора изгоре. А сега и кмет нема селото да помогне. Оно я мисле да са кандидатирам за кметица. Я са надевам, дека сега НАТО, че помогне на селото, щото това е голема уплаха за мене и целото село - казала Митрана и голяма сълза се отронила от лявото й око. Сълзата се тръркулнала и се спряла на зачервената й буза.
   На следващия ден в националната жълта преса точно тази снимка стояла под гръмкото заглавие на първа страница -" Ракета на НАТО за малко не уби баба на село. Първанов организира митинг против агресията".
   Кольо Кьопавия се опитал да контраатакува тази неочаквана популярност на своята съперница в изборите. Изпратил до печатните градски издания гневни писма, в които обвинявал Митрана в използването на ракетата за свои предизборни цели.
Тези писма всъщност налели още вода във воденицата на Митрана и дори най-даровитите градски общественици и интелектуалци се изявили в нейна защита и от нейно име апелирали до НАТО за обезщетяване на понесените материални и морални щети.
    Тя получила парично обезщетение от НАТО, за да ремонтира своя разрушен обор. За кравата обаче се надигнала голема пушилка сред природозащитните организации и фондации за защита на животните от насилие. Лично Джейн Фонда изпратила протестно писмо до централата на Алианса. За кравата на Митрана Ванчова чули и разбрали от Видин до Уест Карълтън в САЩ. Мъченическата смърт на кравата Анастасия бил оцененa от специалистите на сто хиляди щатски долара. През това време Общинският съвет на Видин гласувал единодушно удостояването на Митрана Ванчова със званието почетен гражданин.
   Кметът на града инж. Иван Симеонов обосновал необходимостта от даването на това звание с неоценимата заслуга на г-жа Ванчова за популяризирането на видинска община като военна туристическа дестинация. И което си е право, право си е. В града и селотото се изсипали журналистическите екипи от всички телевизии, радиа и печатни медии в татковината. Вестник "Дума" посветил заглавната си страница на случилото се, на община Видин и на селото на Митрана. Телевизиите показвали в прайм тайма си града, селото и опожарения обор, като специално се спирали на кадрите с умрялата крава, парчето от опашката на ракетата и овъгления обор.
 Лично министерският съвет отпуснал пари за рехабилитация на пътя от града до селото, за да не си трошат колите медиите и ремонта бил извършен за няколко нощи.
 Така, без да иска, нашата героиня си направила най-добрата предизборна кампания, която на всичкото отгоре не й струвала и стотинка.
  Кольо Кьопавия зеленеел през това време от яд, като гасял пожара на завистта си в местната кръчма и люскал бира след бира.
   Единствената селска кръчма, която била ситуирана на сами мегдана, носела гордо името "Гунди". Кръчмарят Любчо Шишето бил набор на покойната легенда на "Левски" и заклет фен на "сините". Радвал се на огромния оборот, който му правели журналистите и дори спрял внучка си от училище за няколко дни, за да му помага с кафе-машината, която трябвало да утоли ненаситния глад на гостите от за кофеин.
  Поговорката "Всяко чудо за три дни" доказала своята истинност и в нашия случай. Истерията затихнала така бързо, както се и развихриля. Но не на това мнение бил лидера на социалистите - Първанов. Той бил твърдо решен да използва този инцидент за партийни цели и организирал митинг против НАТО в крайдунавския град. Това събитие отново нажежило страстите за и против НАТО и раздухал пламъчето на интереса към Митрана и нейната ракета.
   Пак запъплили журналистическите лади и бусчета към селото, за да вземат интервю от нея по повод на митинга в града. За да е по-драматично, един журналист, за който по-сетне се открило, че имал обемно досие като сътрудник на ДС, бутнал в ръцете на Митрана парчето ракета.
   В туй напрегнато време, когато тя не можела да си затвори вратника от медии и политически гости, на главата й се стоварил сложен проблем за решаване. Парите, които обещали от Брюксел, трябвало да бъдат преведени по сметка. Де ти сметка на село у селската глава на Митрана? Не на шега се уплашила тя д ане изгуби парите. Помнела тя 1996та, когато бившия комсомолския секретар от училището на село я кандърдисал да внесе спестените си пари в клона на Минералбанк в града. Той бил шеф там и й обещал голяма лихва по депозита й.
   Е да де, ама накрая всичко изгорело и Митрана останала с празни ръце. Комсомолският секретар Леонид се покрил някъде из София и не могла и сметка да му подири. Но Господ си знаел работата. След година чула от комшийка си Сийка, която била голяма клюкарка, че Леонид умрял. Мъжът на неговата любовница ги сварил един ден в собствената си спалня. С премерен удар на щангата от стария си москвич пратил Леонид за разпределение при Свети Петър.
  Това не върнало парите на Митрана, а и не изгонило страха й от банковите мошеници.
Трябвало решително да се намеси поп Краси, който я убедил да си отвори сметка в банката, която ползвал дядо Владика.
 Парите дошли бързо. Предизборният щаб воглаве с поп Краси и Цеко Длъгия напечатали плакати, брошури и листовки, които разнесли и разлепили из цялото село. Снимката на Митрана с ракетата цъфнала и на витрината при "Гунди". Кольо се заканил:
- Аз тука вече бира не пием! - и се изхрачил звучно на земята до витрината.
  Като част от предизборната си кампания Митрана организирала благотворителен футболен мач между отбора на селото "Левски - Млеканица" и отбора на съседното село "Тотнъм - Видинска гъмза". Целта била да се съберат пари за ремонт на съблекалнята и изграждане на трибуна за зрителите. На поканата се отзовали кмета на общината, представители на НАТО, председателя на БФС, Негово преосвещенство - Видинския митрополит, именити гости от света на шоу бизнеса, художници, скулптори, артисти. 
   Преди началото на мача с едноминутно мълчание била почетена паметта на покойния бивш кмет и футболист на "Левски - Млеканица" бай Златан. Начало  на срещата дал именития рефер от близкото минало Цеци Кифлата.  Трайчо Лудия направил своя дебют като опорен халф за Левски - Млеканица в този мач. Неподозираният си талант той материализирал в три гола, два от които със странична ножица и един от воле. На вратата дебют направил поп Краси, който с Божията помощ я опазил суха. На три пъти гредите го спасявали в решителни моменти на надмощие от страна на гостите от Тотнъм - Видинска Гъмза.  Гошо Вола дори изпуснал дузпа, която отчето избило в корнер с върха на пръстите на дясната си ръка.
  На организирания от Митрана банкет в кръчмата при "Гунди" не могли да се поберат всички. Изнесли  маси и столове пред кръчмата и разстлали маси и на мегдана. Атракцията била печен вол, който бил подарък от видинския кмет. Стрина Йонка въртяла вола над жаравата, а аромата от сочното месо се пъхал изкусително в ноздрите на изгладнелите футболисти и гости. 
   Цеко Длъгия, още по спортен екип и бутонки, взел думата и обявил пред множеството събраната сума.
   - Петнайсе хиляди лева! - провикнал се той.
Последвали бурни ръкопляскания и викове ура и да живей.
   - Момчета, благодарим ви, че дойдохте тука да почетеме паметта на Бай Златан и да помогнеме на футбола у нашто село - рекла Митрана.
   -Ууууууу - разнесло се някъде из последните редове на множеството.
Поп Краси и Трайчо подхванали пияния провокатор Кольо и го отнесли в неизвестна посока. Така заглушили временно гласа на вечния опозиционер, но не и неговата решимост да пречи на Митрана да стане кметица.
   Тържеството продължило до късна доба. Любчо Шишето се радвал на големия оборот и тичал неуморно да обслужва гостите, които се понапили и запели хайдушки песни, в които клали турския аскер и освобождавали поробения български народ. Поп Краси извадил пищов изпод расото и гърмял по звездите за радост на сеирджийте и празнуващите.
  На заранта отчето и Цеко отчели пред Митрана и новите парични постъпления, които били от организираните залагания за точен резултат и голмайстор.
   - Ама това не е ли некакво мошеничество бе, калпазани? - попитала тя.
    - Нема такова нещо, стрино. Лично аз и Краси следяхме нещата - отговорил Цеко и смигнал на попчето.
   Нощта преди изборите пакостлива ръка изпокъсала всичките плакати. Бързо обаче бил разкрит автора на това деяние, който бил открит паднал мъртво пиян до воденицата накрай селото. Парчета от плакатите стърчели из джобовете на ватенката му.
  Това бил последния удар върху авторитета на опонента на Митрана за кметския пост.
  Комисия в състав Пена Йонкина, Тако Митов, Венка Ваньова, Данчо Ефремов и Райко козаря точно в шест сутринта на 21ви септември открила изборния ден в учителската стая на закритото след 1989та година училище.
  До дванайсет на обяд изборната активност била 99 процента. Кольо се довлякъл към четири следобяда и сипейки ругатни и проклетии, пуснал бюлетина за самия себе си.
В седем вечерта председателят на СИК Данчо Ефремов - Македонеца обявил резултатите. Победител с 98 гласа била Митрана Ванчова, а с два гласа останал Кольо Костов.
Комисията се натоварила на УАЗ-ката на Цеко Длъгия и отнесла изборните книжа в града.
  Любчо Шишето обявил промоция на ломското пиво и в кръчмата при "Гунди" се стекли всички от селото.
  Митрана черпела всички. Спаса вързала магарето си за оградата на кръчмата. Цялото магаре било окичено с плакати на Митрана и представлявало незабравима  атракция на подпийналите селяни.
- Да живее демокрацията, НАТО и Митрана! - провикнал се Цеко Длъгия.
Поп Краси през това време осветил кметския кабинет на горния етаж над кръчмата.
- Изгоних сичките гяволи, Митрано. Давай да пиеме, че изгорех и умирам от жажда - подвикнал попа и отворил бутилката бира със зъби, като майсторски изплюл капачката в мръсно-жълтото кошче за боклук, което се намирало на не по-малко от три метра от него. 
  -Тихо! - провикнал се Цеко - пристигна телеграма от НАТО. Сега ще я четеме - заявил той и подал телеграмата на Венка, която имала хубав глас и едно време пеела в хора на текстилните работнички в града.
- Уважаема г-жо Ванчова - започвала телеграмата - позволете да ви честитим успеха на изборите за кмет на селото - изрекла Венка, като натъртила на последните думи.
Всички ръкопляскали поне пет минути. Така и не доизслушали продължението на телеграмата.
 От следващата заран тази депеша и парчето от ракетата станали неизменна част от обзавеждането на кметския кабинет. Поп Краси ги поставил в стъклена кутия, която окачил на стената срещу бюрото на новата кметица.
  С парите от НАТО и от благотворителния мач Митрана прокарала водопровод в цялото село, довършила ремонта на църквата и асфалтирала улиците, направила нови съблекални, игрище и трибуна. Всичко изхарчила, но не съжалявала. Само понякога тъжно й ставало, като се сетела за кравичката Анастасия и нейната трагична съдба. Тогава се затваряла в кабинета и дръпвала по една сливова, за да удави мъката си и да почете паметта на животинката.


Тагове:   избори,   кмет,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452506
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031