Няма описание.
Постинги в блога от Февруари, 2010 г.
27.02.2010 23:51 -
Полски евродепутат обвинява Кристиан Вигенин в обслужване на руски интереси
В последния брой на полския седмичник Wprost има обширен материал, озаглавен "Moskale w Brukseli" (moskal може да се преведе в контекста на статията като негативно обръщение за руското правителство или проводниците на руската политика)...
25.02.2010 10:24 -
За кучетата, комарите и хората
Лятото на миналата година присъствах на грозна гледка. Всъщност не беше гледка, а направо ужасяващо зрелище.
Пиехме си кафето в Градската градина и се наслаждавахме на хубавото време и на приятелски разговори. До нас седяха мъж и же...
Пиехме си кафето в Градската градина и се наслаждавахме на хубавото време и на приятелски разговори. До нас седяха мъж и же...
23.02.2010 12:06 -
Тютюневи игри в парламента
Мелодрамата със забраната на тютюнопушенето в ресторанти, кафета, барове и сладкарници в стил "Дързост и красота" издигна в нови висоти българската политическа сапунка. Част от народните избраници от едноличната партия, между другото...
20.02.2010 10:57 -
Екзарх Антим Първи - смел мъж и истински българин
Екзарх Антим Първи свързва живота и делото си с Бог и народ, с България и Видин, с физическа смърт и духовно безсмъртие. Той не е само лъч светлина в мрачните години на потиснат български дух и изпосталяла вяра. Неговата личност е цяло...
17.02.2010 14:14 -
За Юнеско, ЦК на БКП и прогнилия капитализъм
Директор на Юнеско e българин - това звучи чудесно. Но само на пръв поглед, защото нека все пак отчетем факта, че не всеки с български паспорт милее и е направил нещо за България или пък ще направи нещо за нея. Тук се сещам за Батето и ...
05.02.2010 22:47 -
Българите не са това, което са... сега
България е красива. Дори самото й име звучи романтично и мило. Хората са трудолюбиви, отзивчиви и усмихнати. Свързани са с дълбоки корени със земята. Живеят в сивите блокове, но мечтаят за зеленината на гората, за прегорялото-жълто на ...
02.02.2010 23:30 -
Доверието на враната
Тя грачи, тя е мрачно-черна, няма финес и красота в тялото, нито в гласа й. Нося й храна под един орех. Почти винаги ме вижда отнякъде и долита. Не е претенциозна. Яде всичко. Има ми доверие. Знае, че я гледам от прозореца. И аз знам,...
Търсене
За този блог
Гласове: 445