СВЕТОВЪРТЕЖИ

 

Не знам датата,
когато реших
да имам дълги коси,
за да можеш
да ги погалиш
Ти дори не подозираш
как мислите в главата ми
създават светове,
които ще покълнат 
като грахови зърна
или драконови зъби,
като цветя в пустинята
или изумрудени градове
в сърцето на слънцето,
като кремък,
с който ще издълбая
името ти
на този небесен отвес

 

22. 05. 2016.

Световъртеж от любов.
Побъркана работа.

:) Мислиш ли? Човек никога не знае, а и освен това - пълна измишльотина. Но песента е хубава. Добре че не пуснах третото, което чух и записах днес. А и имената им са един път:

"Това ни прави" - предния постинг, пак от днес -

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2016/05/22/tova-ni-pravi.1453153

"Световъртеж" - този -

и "Сънят ти" - което засега запазвам за мен


Когато бях на 20 можеше да се случи - да чуя и запиша три неща в продължение на 24 часа :) Случи се и днес!

Разкошно! Познат ми е такъв вид световъртеж! :))))))))

Привет и тук, Светле! :) Радвам се, че ми гостуваш. Ами току що си казах - какво за Бога си въобразяваш, виж, как стърчат ушите ти и т.н. И когато ти ми написа тези светли твои думи, отворих прозореца с мисълта, че небето никога не може да ме подведе. И... за мое учудване видях току що една сама звезда, но толкова ярка, със сигурност е моята - Вечерница, Венера, (аз съм "въздух" и тя ме води). Помня я от Копривщица, само тя свети така силно. :) Прегръдки и хубава вечер, Светле, вдъхновена седмица и дано скоро пак се видим!

Да-а, здравите мисли в главата раждат светове, а любовта ги подема като вихрушка и ги върти и върти. Колкото по-дълга коса, по-световъртежно става!:))) Е, пожелавам ти го, мила Наде! Прегръдка!

:) Вени, това е само една метафора. Като тази звезда отвън, която продължава да свети така далечна, все по-нависоко с напредването на нощта в късното небе и все по-красива. Само вече не е така ярка, светлината й е някак бяла, наистина безплътна, сребриста... Прегръщам те, ефирна вечер, мила Вени и радостна седмица, "световъртежна", но в онзи нежен и вечен смисъл, за който говориш! :)

имаме по-няколко свята във фантазията ни.
Но с годините започват да сребреят/побеляват,
което ни натъжава, съответно и фантазиите ни избледняват.

Бих се съгласила с теб, така би било, ако небето тази вечер беше различно :) Това, което видях току що е появата (видима чак сега за мен) на една червена звезда откъм страната на луната - точно на другия "край" или ъгъл на небето - свързва ги един невидим, мислен хоризонт с Венера, с бялата светлина. Не бива да избледняват, напротив, от нас зависи, с какъв цвят ще светят. Виж как сега "се сбъдна", как го видях с твоя помощ казаното в другото днешно стихотворение, от предишния ми постинг - "Това ни прави":

Животът е без край
като небе над главите ни
колкото начала - толкова звезди

-------

:) ето го цялото, май наистина са свързани:

ТОВА НИ ПРАВИ

Понякога религиите
карат хората
да губят вяра

Само любовта
няма смърт
и поражда любов

Животът е без край
като небе над главите ни
колкото начала - толкова звезди

Мисля, че си бог,
но ти си човек -
роден като мене

Това ни прави
от сън и плът
изтъкани от самота

22. 05. 2016.

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2016/05/22/tova-ni-pravi.1453153

Световъртежи получавам от Надеждините стихове,
колкото да се старая свише да ме озари,
замисъла и да разгадаят,никак май не ми спори!
Нищо пак от куртоазия ще и лепна един плюс,
на Менажерията и се нрави стихотворния кус-кус.

Виж ти! :) Самата Поничка:) Ами, Здравей, на какво дължа честта, ти ме заборави (така казваме в Копривщица - заборави, не забрави). А "Ето – аз дишам, /работя,/живея /и стихове пиша/ (тъй както умея)/". Другото го знаеш - за живота. Ще ти издам една тайна - това е второто (среднощно) от трите неща, които чух и записах в продължение на 24 часа. Падението ми стигна дотам, че последното, третото, което се засрамих да оповестя, записах вчера сутринта в банята! :))) Боса, отидох до стаята, взех лист и го записах. Срамота! :)))Драга Поничке, и в него се разказва за мен - като... Поничка :)))) Скандални истории. Но ще го пусна днес, да видим, дали ще го одобриш, може пък да ти хареса.

Само безусловната любов е в състояние да сътворява чудеса... Хареса ми.

Здравей, благодаря ти, много се радвам! :) За мен е необичайно това, този начин, тези неща, но каквото чуя - записвам, когато няма как да не го запиша, когато то "настоява" и иска, търси "правото си" на време, на живот. Общо взето, този "начин" на работа е моят начин и досега рядко ме е подвеждал. Случва се, разбира се, както казва Далчев "човек не твори, а дотворява", така че понякога куражът, който вие, приятелите ми тук, които първи четете записаното, дава, решава това "право" на време. Така беше и при работата с последната ми, трета поетична книга "Мълчания от Надежда", която наскоро излезе в СИЕЛА и ще присъства на тазгодишния Пролетен панаир на книгата от утре, 24 до 29 май 2016, на щанда на издателство СИЕЛА. :) Ето я, ще споделя в отделен постинг:

http://ciela/books/book/mlchaniia-ot-nadezhda/2371

Ето и моето интервю с поетесата Дими Кюркчиева в "Артефир" на програма "Христо Ботев":

http://bnr/hristobotev/post/100682932/malchania-ot-nadejda

Имаше и по "Хоризонт" - с писателката Светлана Дичева - невероятен човек! - "Графити по въздуха". Като се появи, ще споделя с вас. Там разказвам и за нашия Блог. бг :) До скоро, радостни празници на теб!

Така искренно разказваш и заразително,че възрастта при теб няма значение.Поздрав.

Благодаря ти, знаеш ли, винаги съм била против всякакви условни разделяния на този свят, а и на литературата на... "възрасти", а и на каквото и да било. Просто има или няма неща, доколкото "истинските неща са противоречиви". Току що прочетох нещо от Еудженио Монтале и онемях - сякаш е писано днес! Дори не знаех, че са му дали Нобел, толкова разсеяна съм. Наградите, както и времето са измислени от смъртни, а поезията, надявам се е от истината, от онзи безизмерен свят, за който Айнщайн споделя: "Отвъд мрежата на времето и пространството започва действителността". Родината на словото, първоизточника... Загубих нишката, но радвам се, че поспря, благодаря ти! Понякога ми липсва възпитание, никога не крия годините си, а и човек не може да знае това със сигурност. :) Макар самата аз да твърдя, че дали нещо е поезия или не, трябва време, трябва да мине поне век. Каква ирония е това с времето, по-скоро самоирония! Радостен ден и вдъхновен празник, Тони и поздрав с "Къщата на митничаря" и с "Донес ми слънчогледа":

КЪЩАТА НА МИТНИЧАРЯ

Еудженио Монтале

Нима не помниш къщата на митничаря,
увиснала стремглаво над подводните скали?
Тя тъжно те очаква от оная вечер,
когато в нея влезе неспокойният рояк
на твойте мисли.

Години вече вятърът либийски шиба
стените, а смехът ти не е весел;
компасът се завърта полудял, наслуки,
и сметката на заровете не излиза.
Нима не помниш? Трудни времена
отвличат паметта. И нишката се размотава.

Началото й още е в ръцете ми. Но къщата
все по-далеч остава, върху покрива
ръждясалият ветропоказател скърца.
Началото й още е в ръцете ми;
но ти си днес самичка и не дишаш
край мене в тъмнината.

О, тоя бягащ хоризонт, където
понякога се появява светлината
на някой петролоносач. Ала къде е проливът?
Не, ти не помниш къщата на тая моя вечер.
А аз не зная вече нито кой замина
и нито кой от двама ни е изоставен.

превод: Драгомир Петров

_______

ДОНЕС МИ СЛЪНЧОГЛЕДА

Донес ми слънчогледа, да го посадя
във моята от сол изпогорена почва,
та той на синевата цял ден над зида
тревогата на жълтия си образ да посочва.

Към яснота стремят се тъмните неща,
в поток от багри изтощават си телата,
а багрите във музика. Така нещата
изчезват и това е връх на радостта.

И нека този стрък ме води към страна,
където русите прозрачности изгряват
и като същност се животът изпарява;
донеси ми слънчогледа, луд от светлина.

Превод Атанас Далчев и Александър Муратов

"Ти дори не подозираш
как мислите в главата ми
създават светове,
които ще покълнат...,
.....................
...като кремък,
с който ще издълбая името ти..."
ЕТО ТОВА СА поетесата и нейната любов!
Адмирации и уважение - Литатру!

Здравейте, много се радвам, че ми гостувате, Величка! Припомнихте ми Багряна, зщото... :) но тя най-добре го е казала:

АПРИЛ

Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна, данетелена риза -
дойде неусетно април.

Бог е мъдър и благ и прощава
всяка пролет на грешния свят.
А печлите сега опрашават
медоносния ябълков цвят.

Вечер лъха презморския вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято -
бог сърцето ми благослови.

Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадния зов -
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
_______

Нека отговоря така и все пак, нека Ви поздравя с последното стихотворение от майската троичност от 22, влетяла така внезапно при мен. Дори подготвих нов постинг, но няма да го пусна, някак не върви за 24 май :) Светъл празник утре!

СЪНЯТ ТИ

Сънят ти е
над моя сън
кръжи като орел
над мечтите ми -
и не ме събужда
пухкава като облак
отвън съм -
отвътре съм бяла
като северен вятър,
който звъни в пустинята
и пресява в ситата си
звезди от кристал

22. 05. 2016.

пс :) всъщност, пуснах го току що - нали е от букви... Сега пък си спомних Яворов и "Не си виновна ти" :) До скоро!

НЕ СИ ВИНОВНА ТИ


От други свят съм аз - не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.
От тебе исках аз да бъдеш огледало
на моята мечта сред ясна самота:
вълшебно огледало, живот и образ дало
на моя хладен блян, от светъл бронз излян.

Не си виновна ти, от други свят съм аз,
не зная прах и дим в приоблачния мраз;
от други свят съм аз, що можеш стори ти
за моя снежен сън и ледени мечти!
Що можеш стори ти, не арфа яснозвучна
за тайната в тъма ридаеща сама, -
не арфа яснозвучна, с душата ми съзвучна,
дозела песента на радост-горестта!...

"Подир сенките на облаците"