Видин е слабо познат сред българите като столичен град и припознаването му в тази му функция и значителна историческа роля трябва да бъде най-сетне задача  на местните историци, хората на изкуството и културата, политическите лидери.  Почти всеки средно грамотен българин ще изреди Плиска, Преслав, Търновград и София като столични средища на тринадесетвековната ни държавност. Обаче единици ще са тези, които ще си спомнят, че Видин също е бил главен град на България. Още по-неприемливо е, че самите видински граждани, притиснати от проблеми, са също склонни да неглижират значимостта на града ни и да демонстрират пълна липса на самочувствие, като го съотнасят в графата Северозападнал.  Тук ми се иска да перефразирам  известното обръщение на Паисий, а именно – Поради що се срамиш, видинчанино, да се наречеш, че си потомък на Видинското царство, на цар Иван Срацимир.  Бих попитал и защо нито едно видинско учебно заведение не реши да се нарече на името на цар Иван Срацимир. И как, ако не по този родолюбив начин, искаме от децата ни да живеят със самочувствието, че нашия цар се наричал   „Цар на българи и гърци”, имал е свой монетен двор, митрополит.

     Уви, няма песни за трагичния героизъм на нашия цар, който се включва към похода на унгарския крал Сигизмунд с ясното съзнание за обречеността на тази стъпка. Според съвременни историци отвеждането на цар Иван Срацимир в плен в Бурса и удушаването му там, любим приьом за ликвидиране на неудобните затворници на осмаанските султани по това време, не е край на Видинското царство. На престола се възцарява неговият син Константин II Асен, който продължава  опитите да устои на османския натиск. Според историческите сведения Видинското царство съществува до 1422 година, когато умира Константин – единствения син на Иван Срацимир.

     Старопрестолният Видин съществува като главен град на царството в периода от 1356 до 1422 година. През това време царуват Иван Срацимир и неговия син Константин Срацимир. Макар и кратък, този период от седемдесет години утвърждава града като културно и духовно средище. Видинският митрополит Йоасаф Бдински тук пише и своето „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин”. Столицата се опитва да измоли Божията милост чрез спасяването и прибирането на мощите на светии, които да покровителстват Видинското царство. Пренасянето на мощите на света Филотея и света Петка от превзетия от османците Търнов във Видин е отговорно действие за защита на православието и неговите реликви. Събирането на мощите е и акт на утвърждаване на Видин като столица на царство, в което живеели повече от седемстотин хиляди поданици на цар Иван Срацимир. 

      Не е случаен фактът, че именно в тази българска столица е съграден мавзолей, в който почиват останките на Екзарх Антим I. Какво по естествено място за това от столицата на Видинското царство, от царствения град. Мавзолеят на Екзарха е своеобразно продължение на средновековната традиция за събиране на мощите на светиите, които трябвало да измолят Божията милост за града, в който са намерили покой.

      Освен като последна държава на свободните българи, която продължава да съществува повече от тридесет години след падането на Търново, Видинското царство демонстрира посредством решимостта на своите владетели и сърцатата си борба за защитата на православието и българщината. Неговите владетели се включват в походи на европейски крале срещу османците, организират въстания и остават непримирими до смъртта си. Съгласно този факт ние не бива с лека ръка да забравяме или да омаловажаме стореното от тях, като се „срамим” да се наречем видинчани или пък се самопределяме като жителите на Северозападнала България. Напротив! Величието на борбата  и трагичната съдба на цар Иван Срацимир и неговия син цар Константин Срацимир изискват от нас - техните наследници – да се гордеем с миналото си, с произхода си, и да работим всеотдайно за бъдещето на нашето „Видинско царство”. Чест прави на Негово Високопреосвещенство Виднския митрополит Дометиан, че във всяко свое слово  отбелязва града ни  като „старопрестолния Видин, древния Бдин, царствения град”. Нека се поучим от неговата мъдрост и да останем верни на православието и своя род.