Постинг
22.02.2013 19:06 -
Анализи на езиковото обучение
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2779 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2013 15:30
Прочетен: 2779 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.02.2013 15:30
Влязох на пръсти в стаята. Прескочих третата и петата дъска, които скърцаха най-силно. Шмугнах се в леглото при нея. Обичах мириса на тялото й, когато спеше. Пъхнах ръка под нощницата й. Погалих двете топли, влажни и стегнати гърди, които допреди малко бяха кърмили малкия ни син, който спеше в люлката, висяща в средата на стаята. С другата ръка потърсих влажността, за която моята доматена салата ме беше подготвила. Тя отвори натежалите си клепачи и насочи с нежна ръка моята тръпнеща страст към началото на живота. Бях ученик последна година в местната гимназия. На петнайсти септември се събрахме отново в класната стая. Чакахме да дойде нашия класен г-н Керчински. Съученичките ми миришеха на зрели плодове, които скоро щяха да бъдат откъснати от градските автоджамбази, конекрадци или дребни търговци. Момчетата все още не бяха узрели и само вдигаха много шум, за да напомпат самочувствието си с врява и крясъци. Вратата се отвори и влезе Тя. Отначало помислихме, че е сгрешила стаята. Казах й, че ние сме дванайсти "В" и чакаме класния си. - Без паника, деца – усмихна се тя. – Аз ще съм вашата класна ръководителка тази година. Г-н Керчински замина за Испания. Не ме питайте защо. Ще се опитам да го заместя подобаващо. Първо да ви се представя. Аз съм госпожица Ева Симеонова и преподавам по френски език. Предлагам всеки да стане и да се представи, а аз ще се опитам да запоня вашите имена – каза г-ца Симеонова и седна зад голямото и олющено бюро. Първи бях аз. Измънках името си, но даже и аз самия не разбрах как се казвам. Съучениците ми зашушукаха. Лека тревога и възбуда от появяването на новото лице се разстла между чиновете. Краката ми омекнаха и с блуждаещи очи започнах да изследвам г-ца Симеонова. Беше на не повече от двадесет и пет. Гърдите й издуваха фината материя на сакото й и не позволяваха да бъде закопчано последнто копче. Синята пола стигаше до коленете. Прасците й издаваха силни и обгрижвани крака. Очите й можеха да те удавят, ако проявиш неблагоразумието да се втренчиш в тях. Имаше дълга гарвановочерна коса. Някак си се добрах до нас. Вечерях и бързо се заключих в стаята си с оправданието, че ме боли глава. Не излъгах. Наистина ме болеше. В нея се въртеше само голото тяло на новата ни класна и учителка по френски. Под чаршафа я визуализирах без нищо да ме разсейва. През нощта отново я сънувах. На сутринта чаршафа беше мокър и лепкав. Сложих го в легена и го изпрах. Не исках майка ми да разбере. Тази сутрин заобичах училището. До този момент го приемах с нежелание и ходех с досада. Но от този ден нещата се промениха. Не исках да свуршва учебния ден. През междучасията се навъртах покрай учителската стая. Намирах поводи да търся г-ца Симеонова. Тя откликваше с усмивка и ме изслушваше с интерес. Реших, че тази година аз ще съм отговорник на класа, за да имам още възможности за срещи с нея. Съучениците ми се хвалеха как са мастурбирали, като са си я представяли. Не можех да ги търпя. Бих им скочил на бой, но с това само щях да се издам, че и аз мисля за нея. Вместо това им се присмивах и казвах, че тя не е мой тип и не ме интересува. Вътрешно горях от яд, но външно се усмихвах. Започнах трескаво да уча френски. Купих си нови речници и граматики. Лягах с тях и ставах с тях. Зарязах математиката и всичко останало. Скоро бях отличник по френски и слабак по всичко останало. Винаги вдигах ръка и бях готов да изпея дори Марсилезата, за да я впечатля. Наближи олимпиадата по френски. Съвсем естествено аз се озовах там. Минах градски, областен и всекакви други кръгове. Остана само националния. Г-ца Симеонова ме заведе при директора. Тук ще вметна, че нашия директор беше болезнено амбициозен и се стремеше по всякакъв начин да се изтъква, като използваше за тази цел успехите на училището. Без всякакви дискусии той нареди на счетоводителката да даде пари, за да идем до София за участие в националната олимпиада по френски език. Настанихме се в доста луксозен хотел. Директорът не бе пожалил пари. До късно през нощта г-ца Симеонова ме готвеше за следващия съдбоносен ден. Дадох всичко от себе си на олимпиадата. Класирах се втори. Една пъпчива очиларка беше ме е минала с две точки. Бях нещастен, защото мислех, че ще разочаровам г-ца Симеонова. Нищо подобно. На награждаването и тържествената вечеря тя сияеше. Френският посланик седеше срещу нас и ни се усмихваше. Министърът на образованието направи жест и ми връчи официално писмо, в което пишеше, че съм приет, в който пожелая държавен университет. Г-ца Симеонова не се сдържа и ме целуна по бузата. Залях се с обилна червенина и ризата ми плувна в пот. Вече не чувах какво говорят посланика и министъра. Гледах г-ца Симеонова с трескав поглед. Мислех, че полудявам. Тайно от присъстващите тя ми наля коняк в сока. Каза ми да го изпия, за да ме отпусне. Изпих го. Права беше. Всичко премина на забавен каданс. Поисках още. Наля в своята чаша със сок и небрежно я избута към мен. Обърнах я жадно. Блаженство се разля по пръстите на краката ми. Усещах се безсмъртен. Гледах министъра и отговарях безупречно и мъдро. Посланикът ми подаде визитката си и каза да му се обадя, като завърша училище. Усетих тежест на дясното си бедро. Погледнах предпазливо. Ръката на г-ца Симеонова беше там. Пръстите й се отпускаха и свиваха. После дланта й бавно се плъзна към чатала ми. Усмихнах се с най-глупавата усмивка на света и се хванах с двете ръце за масата. Приключвайки с официалната вечеря, направихме снимки за спомен с участниците в националния кръг на олимпиадата, министъра и посланика. Г-ца Симеонова се обади по телефона на директора. Каза ми, че щял да получи инфаркт от радост. Обявил, че ще даде пари, за да останем още един ден в София като награда. Качихме се към стаите си. Извън полезрението на официалните лица аз се отпуснах и алкохола веднага ме удари в краката. Започнах да се олюлявам, а г-ца Симеонова ме хвана под ръка, за да ме подкрепя. Отключи стаята си и ме хвърли на широкото легло. Загаси лампите. Дочу се приглушена музика. Усетих как ми събува обувките, чорапите, панталона, ризата... бельото. После ме остави. Чуваше се шум от течаща вода в банята. Леко съм се унесъл. Не знам колко съм спал, може два часа, а може и пет минути, когато усетих нечия влажна кожа до моята. Аромат на ягоди изпълни ноздрите ми, когато най-нежните женски устни се докоснаха до моите. Оскъдната улична светлина, която се прокрадваше през спуснатите завеси, очертаваше само силуети и сенки. Тази игра на светлосенки и загадъчност ме възбуди неудържимо. Впих устни в мокрите й гърди и ги засмуках с луда жажда. Тя ме остави да се наситя, като през това време галеше усърдно вътрешната страна на бедрата ми. После леко, но решително, ме бутна по гръб. Намести се на мен. Усетих търсещата й ръка. Намери го и внимателно го запозна с най-прелестното създание, което той бе срещал през краткия си и самотен живот. Може би на втората минута конвулсии разтърсиха тялото ми и изстенах тежко. Тя легна на мен и започнахме да се целуваме. Не след дълго отново седна на мен и започна да се полюшва в ритъма на музиката, която сякаш бе подбрана за този момент. В училище директорът бе подготвил тържествено посрещане. Телевизии, фотоапарати, интервюта. Връчи ми златна значка на училището. Прегръщаше ме и ме целуваше. После се прехвърли на Ева. След като ни нацелува и напрегръща се наредихме за снимки. Цялото училище се бе събрало и всички ръкопляскаха. Посланикът и министърът бяха изпратили поздравителни писма. От посолството изпращаха дарение за училищната библиотека, компютри и учебна техника за изучаване на чужди езици. Вечерта след изтощителния от емоции ден аз позвъних на вратата на Ева. Отвори ми в прозрачна синя нощница. Отидохме в хола и дълго танцувахме. Не разбрах кога се озовахме в уханното на пролетни цветя легло. В спалнята беше оставила шампанско, ягоди и сметана. Топях ягодите в сметана и й ги подавах в устните. Тя закачливо хапеше пръстите ми. После тя ми даваше ягоди.Тази нощ разбрах, че съм безсмъртен. У дома казвах, че си имам приятелка от съседния клас и спя при нея. Нашите бяха първоначално възмутени, но омекнаха, като им казах, че е отличничката на класа. В училище с Ева се държахме дистанцирано и до края никой нищо не заподозря. Сексуалният ми опит бързо се отрази на лицето ми и характера ми. Бях уверен, спокоен и сигурен. Усещах се силен и непобедим. Лицето ми стана меко, думите дълбоки и смислени. Излъчването на сила и самочувствие скоро бе засечено от момичетата и те започнаха да се тълпят около мен. Избрах една от тях, за да излизам с нея на кафе и да прикривам по този начин връзката си с Ева. Показах я и на родителите си, за да оправдая отсъствията си от къщи. Да, използвах я, но никога не спах с нея. Тя обичаше да се целува и това й бе достатъчно. Удивляваше се колко съм опитен в целуването и много искаше да разбере коя ме е научила. Казах й, че съм самоук и не съм се целувал с никого преди нея. Това ме издигна в очите й. Скоро цялото училище знаеше, че съм девствен. Това напълно ме удовлетворяваше и даже давах храна на този слух, като не го отричах, а дори го потвърждавах, ако някой се случеше да ме попита по време на дежурните ни игри на дързост откровение, на бутилка и други подобни. На бала ни бях естествено избран за мистър бал и танцувах с нашата класна. По време на танца Ева долепи устни до ухото ми и прошепна ‘Бременна съм’. Пръстите на краката ми изтръпнаха. Довлякох се до стола и обърнах чаша сливова ракия. Налапах голямо парче домат. И узрях на място! Какво пък? Ева е моята принцеса, а сега ще ми дари син. Определено бях убеден, че ще е син. Погледнах я, докато седеше на масата с останалите учители. Усмихна ми се и посочи с показалец корема си. После вдигна длан и сви палеца и кутрето. Не й личеше още. Излязох пак на верандата и седнах на люлеещия се стол. Ева остана в леглото. Продължих да пия и да попивам от младата нощ, която обгръщаше във влажната си прегръдка къщата и двора. От долния етаж долетя аромата на печени чушки. Баба й на Ева приготвяше вечеря. Мизризмата на печени чушки се смеси с тази на току-що изконсумирана любов. Станах прав и извиках с все сила – Обичам те, Ева!
P.S. Музиката от нощта в хотела http://www.youtube.com/watch?v=MtHbX-MniFk
Няма коментари
