Преди години от инвентара на младежкия червен кръст в град В изчезна важен атрибут от  ежегодните антиспин кампании. Търсихме го навсякъде. Преобърнахме всички шкафове, кашони, дивани, бюра. Нямаше и следа от него. Някак си направихме кампанията и без негова помощ. 

  Минаха години. Мятах се като риба на сухо в чужди легла и полепвах от слузта на посредствеността, оставена от техните притежателки. Търсех пипнешком, защото не вярвах на очите. Напипвах ги едни по-едри и стегнати като зрели пъпеши, други големи и пихтиести като океански медузи, срещах  малки и остри, имаше и много абсолютно безхарактерни. Един ден напипах съвършенството и мигом свърших. 

   Родиха ни се две деца. От търсач се превърнах в ценител. Успокоих дяволите в мен. Станах сто кила. Хапвах и пийвах юнашката. Заприличах на ходеща бъчва. Жена ми готвеше превъзходно и ми угаждаше. От време на време я шляпвах по задника в кухнята и изръмжавах заканително. Заканите обаче не се превръщаха в действие, а си оставаха само думи. Сядах пред телевизора и гледах цяла вечер смешките и вицовете на различните телевизии. Жената идваше до мен и се гушваше в моето туловище. Цунках я по бузката, а тя в умиление ми подаваше прясно изпечените наденички, които схрусквах лакомо на мига. Изобщо животът беше прекрасен и хрупкав като тези наденички.

  Никога не съм бил любопитен и винаги съм презирал хората, които ровят из чуждите вещи. И за да не се оправдавам за гнусната си постъпка, ето на, признавам си, че една вечер, когато тя бе излязла с децата на концерт, аз се вмъкнах в спалнята ни и отворих нейните чекмеджета. Вадех сутиени, прашки, чорапи и ги триех в себе си. Да, знам, че е гнусно. Даже ми се повръща сега, като го пиша. Сигурно беше от наденичките. Може би са били развалени. Триех бельото й в шкембето си, в члена си и така се бях наелектризирал, аха и да избухна. Реших, че за целта ще използвам най-хубавите й гащи. Разрових чекмеджето до дъното. Пръстите ми докоснаха някакъв странен предмет. Опипах го. Нали си признах вече, че повече вярвам на ръцете си, отколкото на очите си. От дърво е, няма съмнение. Но какво по дяволите е това. Извадих го. Сложих си очилата и запалих всички лампи в стаята. Ледена пот изби по гърба ми. Нож ме прободе в  сърцето. Инфаркт? Имах пак късмет. Прободе ме споменът и формата на предмета, който държах в изпотените си ръце. Това без никакво съмнение бе той. Гледаше ме гордо и с презрение стария червенокръстки фалос, с чиято помощ  някога правехме обучения и демонстрации по поставяне на презерватив. 

Кучка! Пачавра! Тя го е откраднала. И още го пази. О, не! Ами ако го и ползва. Приближих го с погнуса до носа си. Миришеше на парфюм. Погледът ми се спря на голямото огледало отдясно, в което видях себе си и този член до устата ми. Извиках от страх. Подлецо! Не съм педераст. Ще го изгоря в камината. Край! Решена е съдбата му. Значи тя ми е слагала през всичките тези години рога с този дървен изрод. Мамка му. Мразя теееее! Първо ще те нарежа с триона, за да те боли. А после в огъня, мръснико.  

 Докато търсех триона в мазето, в главата ми пулсираха спомени. Тя идваше с мен в младежкия червен кръст. Тогава беше невзрачна и не й обръщах внимание. Едва след години я срещнах в чужбина на един семинар. Не я познах в началото. Тя ми се обади. Беше истинска чаровница. Изплющях я същата нощ в хотелската стая.
После вече ви разказах. Деца и край. Ах, защо развалих всичко с това мое извратено съзнание. Как да й кажа, че съм го намерил на дъното на чекмеджето й с бельото.
Няма начин да не го обича мръсницата. През тези десет и повече години го пази. Че на всичкото отгоре го и напарфюмирала. Не, по дяволите. Това е някакъв крем, гел, лубрикант, за да й е по-удобно да го ползва. Смърт за тебе, дървен уроде. Ударих го в пода с все сила. Отскочи й се заби в стъклото на секцията. Разпиляха се  хиляди парченца стъкла. Уродът невредим лежи в бронзовата ми купа за първо място по ораторско майсторство. Причерня ми. Успя да оскверни и моята  купа. Не му стигна вагината на мръсницата, а за да се изгаври до последно с мен, посегна и на купата ми. Моя купо, ще те спася от тоя изнасилвач. Сложих си една гумена ръкавица и пак го хванах. Разпалих камината. Посегнах към триона. Вратата шумно се отвори и Ники и Петьо нахълтаха. Майка им влезе след тях. Бързо шмугнах фалоса в анцуга си.
Ама тате защо си с гумена ръкавица, ама Иване, защо си разпалил камината посред лято и си счупил стъклото на секцията. И най-трудното за обяснение - защо бельото ми е разхвърляно из спялнята и коридора. Усетих, че ми прималява. Пред очите ми се разстла непоносим мрак, гърдите ми станаха чугунени, въздухът не ми достига. Това вече е инфаркт, Ваньо. Свършен си.  Паднал съм. 

   Всичко е бяло. Значи вярно е това, дето разказват тези, които са умирали. Важното да не е в катрана. Само не при рогатите. Ох, ами да, с тоя дървения фалос в гащите, няма как да ме пуснат в рая. Бялото се раздвижи и пред мен се откриха контури. Жена в бяло. Мамка му. Жив съм. Медицинска сестричка. Мисля си, че викам, а сигурно шептя " Сестричке, сестричке". Надвесва се над мен. Поглеждам деколтето й, което е толкова широко, че за малко съдържанието му да се изсипе върху ми. Идва докторът. Размахва шеговито пръст. Посяга към шкафчето до леглото и ми го  показва пред очите. Фалосът! Не е моооой. Крещя, а всъщност звук не издавам. На пачаврата е. Повярвайте ми!

    Облян в пот и задъхан се събуждам. Тъмно. Усещам нещо в гащите си. Ужас. Пак ли той? Посягам и напипвам ръка. По ръката пипам нагоре и нагоре. Рамо, гърди, коса. А, жена ми. Какво ли прави мръсницата в болницата. Ставам. Слепешката вървя и някак си успявам да запаля лампата. Я, вече съм си в стаята. Стъклото на секцията е на мястото си. Отвярам чекмеджето с бельото й. Изхвърлям го цялото на пода. "Къде е?" - викам й. "Кое, мило?". "Как кое, дървения ти любовник. Фалосът, дървения хуй, къде е, а?" Мръсницата става и идва до мен. Хваща ме за пениса и ме придърпва в леглото. Яхва ме. "Ама аз с инфаркт мога ли?". "Какъв инфаркт, котарако мой? Здрав си като бик и ти е здрав като на бик, мррр". "А от болницата кога ме взехте?" . Продължава да ме язди. Свършвам. Поне аз. За нея не знам. Явно дървения урод ще помага.

 "Абе мило, какви болници, какви инфаркти, какви фалоси. Сънувал си кошмар. Казах ти да не ядеш онези стари наденички, ама нали си инат. Тежко ти е на стомаха сигурно."

  Пак ставам. Тръгвам към банята. Минавам покрай огледалото. Шкембето го няма.
Проверих и с длани. Беше се изпарило. Имах плосък корем. Пускам водата да тече от душа, а аз пея. Това е най-радостният душ през живота ми. Няма по щастлив мъж от този, който  разбере, че не е рогоносец.



                                                                                                                         На  М