Родителите ми се разведоха малко преди да започна училище. Това ме зареди с огромна доза песимизъм и принизи самочувствието ми под необходимия минимум. В училище съвсем естествено бях маминото детенце, защото бащата липсваше. Но идеята ми не е да се оплаквам постфактум. Всъщност от дълго време ме мъчеше въпроса защо така се е получило и каква е истината  за тази поредна семейна драма в нашето тогава зряло социалистическо общество. Никой от близките ми не можеше да ми даде логично обяснение, а и всъщност май не  искаха. Преди няколко години, докато разглеждах стари семейни снимки, погледът ми се спря на свaтбените фотографии на моите родители. Макар и черно-бели, на тях ясно се виждаха цъфнали дървета. Баба ми отбеляза по този повод, че била чудно красива пролет. Без всякакъв умисъл попитах през кой месец е била сватбата. Април значи. Ми защо пък не. Април е като всеки друг месец, а пък е и добро начало за всяко едно начинание. Някак си такова едно оптимистично. Но я почакайте за момент. Аз съм се родил в средата на октомври. Как така става тя тази работа за шест месеца?  В главата ми светна голямото луминисцентно осветително тяло на прозрението.
 Ами че аз съм бил заченат три месеца преди това и самата сватба е резултат на неочакваната случка. Значи любовта май я е нямало, а необходимостта от замазване на любопитните хорски очи е накарала двамата млади да се вземат. И причината за тяхното съдбоносно решение e - моя милост. 
Това вече ми изясни и безсмислеността на по-сетнешната раздяла. И моя изпълнен с неудачи живот. Как съм могъл да очаквам успехи, след като самия ми старт в живота е даден някак си извън санкцията на държавния закон. Дори не ми се иска се замислям за духовния. След такъв фалстарт съвсем логично започна да ми изглежда дисквалификацията, на което ме подлагаха през годините съдиите в различните житейски дисциплини. И трябва ли да им се чудя или възмущавам. Напълно в реда на нещата.

     Впоследствие обаче изненадващите открития заваляха едно след дуго. Мислех си - аха, значи щом поне са ме кръстили в манастир, то така съм бил някак си легитимиран пред дядо Боже. Нищо, че младите не са имали църковен брак. Някаква си там дребна подробност. Да де, ама не. Сред недомлъвките успях да изкопча полупризнанието, че кръстниците ми били от Димитровград. Карай. И в Димитровград може пък да живеят хора, които нe си плюят в пазвата, като видят поп.
За кръстника нищо особенно не научих, освен че неговите родители били кумове на дядо ми и баба ми по бащина линия. За кръстницата обаче бях полят с ледена вода от констатацията, че тя била малко туркиня, но игумена на манастира си затворил очите или пък дажe май и не му направило впечатление. Признавам си, бях разбит. Заченат извън закона, кръстен - недокръстен. Изобщо има ли смисъл да се надявам на нещо хубаво в този живот, след като са ме подредили така още непроходил и не стъпил здраво на земята.
Поинтересувах се защо никога не съм виждал кръстниците си. С някакво суеверно свещенодействие баба ми сподели, че горката кръстница нещо психически се разболяла и се хвърлила от балкона на блока си. Тук и нервите на най-големия непукист биха се сринали в отчаяни конвулсии, но аз запазих самообладание, защото вече се бях подготвил и за най-необикновеното и паранормалното.

     Пийнах две-три сливови и затворих тази история в най-затънтеното чекмедже на паметта си. Но не било дадено дълго да преседи там. По едно време взе, че ми притрябва кръщелното ми свидетелство. Тук-там, горе-долу, никъде го няма. Последва резонният въпрос - кой го е виждал това кръщелно за последен път. Оказа се, моля ви се, че никой никога не го е виждал. Май били забравили да идат да го вземат от манастира. Игуменът им бил казал, че ще го напише след няколко дни след кръщенето. И така минали повече от двадесет години. Запътвам се аз към Светата митрополия и с благопристойно смирение и гузна съвест се обръщам за съдействие към секретаря й. Той е усмихнат и ведър, докато ме информира, че през годините май книгите и архивите баш на този манастир се били малко поизгубили. И каква изненада - баш в тези години, през които се е състояло и моето кръщене. Излязох побледнял и поседнах на пейката в парка да погедам щастливите хора как се разхождат в мир със себе си и със закона. 
 
   На помощ се притичва вездесъщата ми баба, която съвсем случайно срещнала в коридорите на митрополията новия игумен на манастира. Той я успокоил, че с книгите всичко е наред и се пазят. След седмица младия игумен донесъл копие на кръщелното ми свидетелство. Наричам го копие, а всъщност дали не би трябвало да му казвам оригинал?

     Игуменът ме възрадва неописуемо. С болка на сърцето прочетох месеци по-късно, че бидейки съветник на еврдоепутат и архонт Слави Бинев, същият той е продал манастирски гори за сто и петдесет хиляди лева и е присвоил парите. Низвергнат е от нашата църква и прогонен от манастира. Ох, добре, че поне ми даде кръщелното, че какво би станало, ако беше продал или откраднал и архивите на манастира.

     Та всъщност какво исках да ви кажа с всичко това. Или може би какво исках да кажа на самия себе си. А, да. Исках да посоча с укоризнен пръст виновниците и да ги порицая за действията им,  с чиито упадъчни странични ефекти бях възнаграден аз. Исках да се оправдая за неудачния си старт в състезанието на живота със смъртта, в което в крайна сметка печелившият е до болка известен. Но нали все пак имаме малко време да се огледаме около себе си и да пийнем по една ракия напук на закона и  напук на малките срамни тайни, които срамежливо надничат от душите ни, докато ние се опитвам да ги натикаме безуспешно някъде надълбоко и на тъмно.  Наздраве за самия живот и за неговите изненади!

P.S. По ирония на съдбата се оказа, че мой близък роднина поддържа компютрите на митрополията. Въпросният секретар(същият, който  твърдеше, че книгите на манастира били изгубени) му се обадил разтревожено, че компютъра му пипнал някакъв вирус и не работел. Спешно било. Та този мой роднина оправил компютъра, но под сурдинка ми призна, че секретаря гледал много порно и от там си е довлякъл вируса. След година секретарят беше сменен.

Има ли хора без ,,малки срамни тайни"??????
Наздраве!:)