Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2012 17:33 - Часовникът
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2760 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 05.12.2012 12:03


    Дъщерята на Евлоги и Христина Янкови празнуваше своя осемнадесети рожден ден. Възрастните тактично бяха заминали за вилата, за да не пречат на младежите да се веселят . Голямата торта бе запалена в полунощ и под одобрителните възгласи на подпийналата компания Мими с мъка успя да угаси всичките свещи. Точно в момента, когато беше надула зачервени бузи, Томчо - фотографа на компанията, беше я заснел за нейн най-черезвичаен ужас. След това тя го преследва дълго време и най-накрая той склони срещу една целувка да изтрие снимката. През това време брата на Мими  взе в свои ръце отговорността по отварянето на шампанското. В полумрака на изпълнената с ръкопляскания и нервно-трепетно очакване на изхвърчаването на тапата стая Боби отвори по възможно най-неудачния начин бутилката червената течност и тя се изля обилно на прясно белосания таван. Огромно червено петно се образува около елегантния полюлей. Този инцидент развесели неописуемо компанията, която се впусна в луди танци под звуците на латиноамериканските ритми, които бълваше стария  касетофон. Само една двойка се бе усамотила в ъгъла на изтърбушения  фотьойл и консумираше насъбралата се емоция между закопнелите за нежност млади тела.

 Боби остави на раклата скъпия часовник, който му бе подарък от баща му по повод дипломирането в университета, за да измие обляните си във вино ръце. Наложи се да смени и ризата си, която също не бе пощадено от червената развилняла се течност.

Сивкавият цвят сменяше черната пелена на отиващата си нощ, когато гостите започнаха да се разотиват. Последен си тръгна Емил, който дълго време обяснваше на Боби, колко много го уважава и цени като приятел. Тишина се възцари в дома семейство Янкови. Боби легна на дивана в хола и със замаян поглед гледаше голямото червено петно. В полупияното си съзнание той откриваше поне няколко решения на проблема, които ще предотвратят караницата със старите. Успокоен от гениалните си идеи, той се унесе сладко, като от време на време само похъркваше тихо.
 
Утрото тежко и брутално възвести своето пристигане под формата на хиперактивна огромна муха, която изглежда много държеше да каца на бобиевия нос. След нечовешки усилия да се отърве от нея, в крайна сметка той реши да стане. Когато повдигна глава да отпие от кафето си, очите му се разшириха като на хамелеон, като отказваха на клепачите да се затворят. Петното на тавана  изглеждаше огромно. Сякаш не една, а десет бутилки се бяха изливали тази нощ. Мими отвори вратата в този момент и избухна в необуздаем кикот.

Противно на очакванията им за скандал от страна на родителското тяло, Евлоги им прости, но под условие, че боядисат тавана и петното изчезне.

Цял ден Боби и Мими разчистваха остатъците от тържеството. Тупаха килими, миеха чинии, чаши, вилици, лъжици и всякаква домашна посуда. Привечер  решиха да излязат, за да продължат рождения ден в шикозното ново заведение "Бялата врана", за което всички говореха в последно време. Боби понечи да си сложи часовника на ръката, но на раклата го нямаше. Повъртя се малко напред-назад и накрая  реши, че  при чистенето са го преместили и на следващия ден ще изскочи отнякъде.

  Минаха няколко дни, но часовникът не се появяваше. Боби молеше за пореден път Мими да се сети къде го е прибрала. Тя се цупеше и отричаше да го е виждала дори.  Родителите им бяха посветени в тайната за загубата на часовника и цялата къща дружно бе обърната с краката нагоре в търсене на скъпия предмет. Безрезултатно.
Тогава се започна нещо, през което всички, колкото и да отричат и да се кълнат в противното, са преминавали през своя живот. А именно - подозрението. Отначало то пристъпваше плахо и нерешително, за да започне да придобива с всяка следваща минута мощ и увреност. Накрая то бе изцяло завършено и оформено чудовище, което имаше остри нокти, съвършена челюст за раздробяване на кости и сухпжилия и мощна опашка, с която поваляше и най-силната си жертва. Плюеше отрова на повече от десет метра и можеше да уцели предмет с големината на копче за риза. Безкомпромисно и безмилостно уцели Емил.

  Мама Христина водеше процесуално-следствените дейности и под нейното вещо ръководство бяха събрани неопровержими улики за неговата вина. По спомените на Боби бе установено, че Емил много харесал часовника му и го питал колко е струвал и откъде са го купили. Мими пък бе убедена, че Емил е седял на раклата по едновреме през нощта и е държал нещо в ръцете си. Освен това и двамата си спомняха, че той си е тръгнал последен. Татко Евлоги потвърди, че това момче винаги му се е струвало подозрително и според него имало лукав и пресметлив поглед. Взаимноподклаждани от своите открития, скоро всички в семейството бяха убедени, че Емил е виновникът и трябва нещо да се предприеме спрямо него.

Решено беше да бъде поканен на кафе и да бъде проверено по този начин неговото държане. Мама Христина бе убедена, че ако е гузен, ще му проличи недвусмислено.

  В близката събота кафето бе организирано и проведено по законите на всяко почтено активно мероприятие. Емил пристигна с букет цветя за Мими. За неутралното око това би бил мил жест, но не и за опитния нюх на Христина. Букетът бе символ на гузната му съвест, която се опитваше да подкупи със скъпи подаръци. На никого не можеше да му хрумне, че той ухажва Мими. Евлоги настани Емил точно до раклата, като на няколко пъти му обясни от какво дърво е направена и че е ръчно изработена по негова идея и проект. Боби попита поне пет пъти колко е часа и когато Емил поглеждаше към своя часовник, всички източваха глави към лявата му китка. Знаеха, че няма да е толкова наивен да ползва откраднатия часовник пред тях, но с тази наивна надежда, че дори перфектния престъпник винаги прави някаква глупава грешка, те подхранваха своята илюзия  за бързо разконспириране на злодейството.

  По едно време Мими директно го попита дали е виждал часовника на Боби в нощта на рождения ден. Нищо неочакващият Емил потвърди, че го е виждал на раклата и дори си го е слагал на ръката, за да види как му стои. Но след това го оставил обратно на раклата и отишъл да танцува.
Това признание бе достатъчно за Христина, която с пронизващ поглед разказа на Емил как са търсили безрезултатно часовника. Той все още не загряваше накъде бият всички и наивно предложи да питат и останалите от компанията дали някой знае нещо. Даже разказа история за някакъв човек, който изгубил голяма сума пари и за малко да умре от притеснение. После ги намерил в някаква обувка, в която ги бил сам скрил и после забравил.
 Не, не, мой драги, усмихваше се лукаво мамa Христина. Не на мене тия. От гледаните криминални филни тя знаеше, че престъпникът трябва да бъде притсиснат решително на мястото на престъплението. Без колебание тя го обвини, че той го е откраднал, но му дава възможност да го върне, като в такъв случай всичко щяло да си остане между тези четири стени.

Емил в началото онемя и не знaеше какво да каже. После започна да дава честната си дума, кълнеше се и дори се разплака. Естествено сълзите в очите му бяха приети отново като знак на слабост и признание. Накрая той си тръгна разстроен и обиден. Никой не стана да го изпрати. Неприятното чувство за нещо не съвсем в реда на нещата мъчеше Боби и Мими, но Христина и Евлоги бяха убедени, че са постъпили правилно. Решиха да уведомят цялата компания, която е била тук на рожден ден, какъв крадец е Емил.

Лично Христина позвъни на всички поотделно и в поверителен разговор разкри за своите подозрения спрямо Емил. Повечето от младежите в страха си да не будат заподозрени те дори се съгласяваха, че е възможно да е той, но не успяваха да посочат нещо по конкретно като доказателство.

  Изминаха няколко месеца. Историята с часовника се споменаваше все по-рядко и по- рядко и то предимно в контекста как човек в днешно време не можел да има доверие на никого. В компанията на Боби и Мими се настани обаче трайно сянката на чудовището на подозрението, което успешно отрови вселата атмосфера и успя да нагнети тежкия смрад на гнилоч и разложениe, което тo отделяше от отвратителната си паст.

  Червеното петно на тавана бе боядисано от Боби и почти не личеше. Само опитно око можеше да различи контурите на бившето вече леке. По време на тези бояджийски операции се наложи разместването на някои мебели. Раклата трябваше да бъде дислоцирана, за да не пречи на стълбата. При преместването й Мими изпищя силно. Всички помислиха, че е видяла паяк на гърба на раклата и по стар навик пищи. Боби отиде при нея и погледна извора на нейното безпокойство. На гърба на раклата, някъде по средата й, за някакво кабърче се бе закачила верижката на часовника и той безгрижно се полюшваше.

Христина се строполи на паркета. Положиха я на дивана й я напръскаха със студена вода.

   Боби никога  повече не сложи часовника на ръката си. Никой не се реши да каже на Емил, че часовника е намерен. Понякога  Мими го виждаше из улиците в града. Той навеждаше глава и се преструваше, че не я е забелязъл. Тогава й се искаше да изтича до него и да му каже, че му се извинява и много съжалява. Но краката й стояха  като вкопани в земята и не помръдваха  и сантиметър. После той отминаваше, Мими преглъщаше горчива слюнка и продължаваше с наведена глава по своя път.

 



Тагове:   часовник,   кражба,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Така става, когато хората са много ...
04.08.2012 17:43
Така става, когато хората са много мнителни. В повечето случаи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452509
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031