Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2012 16:33 - Редник Ангелов
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2627 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.07.2012 08:13


   Редник Ангелов излизаше днес за първи път в отпуска. Почти два месеца изминаха, откакто десният му крак прекрачи прага на поделението. Дните течаха  като мудна река, която е обхваната от жесток мързел и предпочита да се превърне в блато и да замре в дълъг покой. Времето бе блатясало като тази река и само тънка струйка от него се процеждаше през гъстата маса на мръсни кубинки, вмирисани шинели, вонящи чорапи и гнойни пъпки по лицата на новобранците. Ангелов се сля с масата и се стараеше да не изпъква с нищо. Всъщност той нямаше и с какво да изпъкне освен с грозния си космат задник, който обаче го предпазваше успешно от изпедерастените стари войници, които с погнуса извръщаха лице от него, когато се промъкваха  в банята, за да се гаврят с новобранците.

  Въпреки спрялото време, клетвата се довлече като стара бабичка, която рано или късно стига до мястото, за където е тръгнала. Десетина от войниците припаднаха от напрежение и глад, но редник Ангелов издържа геройски и се закле да служи на републиката.

Благодарение на невзрачната си външност и безлично поведение той се сдоби с максималните дни отпуска. От началството си го бяха харесали именно поради тази му абсолютна липса на някакви конкретни качества.

  До нощния влак за Видин му оставаха цели пет часа, които той трябваше да прекара в шляене из голямата столица, чиито улици никога не можеше да запомни и всеки път ги объркваше. И този път не уцели номера на рейса и се озова в близост до "Камбаните". Гледаше ги с пуст поглед и само един дявол можеше да разбере дали нещо се въртеше в главата му или просто бе застинал в ступор. От близките храсти излезе млада и прекалено гримирана, но несъмнено доста грозна циганка. Изрусената й коса му напомни плашилото на дядо му Петър, коeто той всяка година обличаше в нови разноцветни дрехи, за да плаши по-успешно рояците гарги.

"Да искаш нещо?", промърмори със слаб глас тя.


"Не, нищо не искам. Аз съм в отпуска", отвърна й той и се почуди защо й каза това.

В пустош като тази около камбаните всъщност нямаше какво друго да правиш освен да споделяш своите тайни.

" А-а, ти си войниче. За тебе с отстъпка правя свирки. Само десет лева" , намръщено му каза тя и се приближи на високите си бели обувки.


"Не, аз... си тръгвам. Мерси за предложението",  несигурно се отрони от устата на редник Ангелов.

"Хайде бе, знам как си загорял. Една свирка ще ти извъртя и ще се успокоиш. Ще ти дойде добре. Виждаш ми се напрегнат. После ще ти гледам и на ръка. Бъдещето ще ти кажа. Хайде, ела тука зад храстите!". Циганката хвана редник Ангелов за ръката и го заведе зад големите храсти, които оформяха едно пространство с големината на стая, като го изолираха от любопитни погледи.

" Първо обаче ми дай парите. Нали не се сърдиш? Аз само така работя".

    Редникът извади две смачкани петолевки и й ги подаде. Тя ги натъпка в единия си чорап. После извади от чантичката си презерватив. "Хайде де, сваляй гащите. Как да ти правя свирката?"

Ангелов закачи на една клонка своето малко сакче. Вътре му бяха документите и дрехите, които искаше да са му пред очите. Разкопча тежката катарама на колана си и спусна дънките си под коленете. Циганката му надяна презерватива с груба ръка и коленичи пред него.

Докато неговия член беше в устата й, той гледаше с премрежен поглед камбаните и се опитваше да си спомни името комплекса. В главата му се въртяха знамена и нещо свързано с мира, но за нищо на света не можеше да си припомни как се казваше. Помнеше пионерите с червените връзки и задграничните мулати и чернокожи деца, чиито снимки беше гледал навремето в списанията и вестниците. Представи си, че той един от тези пионери и удря камбаната с все сила, докато всички го гледат по телевизията и му ръкопляскат.

"Хайде бе, колко още да ти духам. Ще свършваш ли?", ядосано повдигна глава тя нагоре и го загледа с искрящи и пламтящи зеници.

"Ако може да ти пипам гърдите", плахо промълви той.

Абе то може, ама ще дадеш още пет лева, че много екстри станаха".

  Редник Ангелов се протегна към сакчето си, което висеше на близкия клон. Измъкна още една петолевка и я подаде. Отново си я мушна в чорапа. Повдигна тениската си нагоре и две пълни гърди с формата на лисичи муцуни се заклатиха пред него. С двете си ръце той започна да ги стиска, а тя се наведе отново над стърчащия му член.

Едва успя да погледне пак към камбаните и почувства мощен спазъм, в долната част на корема, който го накара да изстене и да се свие от болка и удоволствие.

" Видя ли колко ти се бе насъбрало", гледаше го с искрящите си очи циганката, докато си оправяше тениската и си слагаше червило. " Сега дай пет лева и ще ти гледам на ръка".

"Ауу, много ще има да патиш, ама и много ще ти върви. Първо ще се напатиш, но после ще имаш късмет. Ще те покровителстват големи хора. Ще имаш много пари и хубава жена. Слушай ме какво ти говоря. Не те лъжа. Не съм била винаги свиркаджийка. Преди гледах много. На кафе, на карти, на боб гледах. Развалях магии. Е, правех и понякога, ама само за любов. Хайде, беше приятно да се работи с тебе. Чао" - каза циганката и се шмугна зад храстите.

Ангелов си повдигна панталоните, взе си сакчето и изтича след нея. Беше се изпарила.

  На централна жп гара Ангелов се озова един час преди влака. Купи си кафе и седна на пейката. Седеше и гледаше електронното табло. Слушаше гласа на жената, която обявяваше заминаващите и пристигащите влакове и техните закъснения. Погледна си ръката и се опита да види къде са тези големи хора, които щяха да му помагат в живота. Не ги откри, но се сети, че има много да пати и лицето му помръкна.

"Ей, войниче, може ли да седна до тебе", резлив глас го откъсна от унеса му.

До него се настани мъж на средна възраст, от който се носеше силна миризма на евтин одеколон.

   "От къде си? А-а, от Видин. Много хубва град. Аз оттам имах един колега в работата. Може да го познаваш. Иван, Иван Дългия му викат. Всички го познават там. Голям чешит беше. Все разправяше колко хубаво било на Дунава. Хвалеше се, че го преплувал и румънските граничари го арестували. Абе сигурно го знаеш. Един такъв русоляв. Последно работеше като таксиметров шофьор. Има татуировка на дясната ръка една русалка. Аз му я правих, докато лежахме в затвора. Абе и ние не бяхме цветя едно време. Безпаричие ни беше налегнало и обрахме една сладкарница. Ама изпихме парите и след седмица ни прибра милицията. И какво викаш, ще пътуваш с нощния влак, а?", попита мъжът и приглади перчема си назад, за да прикрие плешивината, която издайнически надзърташе изпод рехавата и слаба, но все още черна коса.

"Аз, да, отпуска съм и няколко дни... Чакат ме нашите. Утре имам рожден ден".

"Я вземи остани тая нощ у нас и си отпочини, а утре със сутрешния влак ще си заминеш. Ще те докарам с колата. Ще хапнеме, ще пийнеме. Да знаеш само каква ракия имам" - възторжено предлагаше мъжът, докато приятелски държеше Ангелов за коляното.

"Добре. Да. Ще остана, но първо ще сляза до тоалетната".

"Браво! Така те искам. Ето то стотинки за кенефа. Аз ще те чакам тука".

Редник Ангелов си взе сакчето. "Аз не се разделям с него. Имам ви доверие, ама навик, какво да се прави" - отклони предложението му да го остави на пейката и бавно се отдалечи към ескалаторите. Слезе надолу, но вместо да свие към тоалетните, той отиде към коловоза, на който бе гариран влака. Качи се в първия вагон и се скри в тоалетната.
Малко пред да тръгне влака той видя мъжа да обикаля нервно около влака и да оглежда купетата. Едва след като потеглиха, Ангелов излезе от тоалетната и седна в едно купе.

  Рано сутрината той усети побутване по рамото. Кондукторът го будеше. Бяха пристигнали.

На перона го чакаше майка му и баща му.

"Хайде бе, мами. Целият влак слезе, а ти най-последен" - просълзена се хвърли да го прегръща майка му. "Успя ли да разгледаш София вчера? Как пътува?" - продължи тя с въпросите, докато вървяха към семейната лада.

"Нищо особено. Видях камбаните. Красиво е и има толкова много... камбани. "

"На мама хубавеца. Ние с татко ти говорихме с чичо ти Петър. Сещаш ли се?  Той е братовчед на баща ти. Станал е генерал. Той обеща да те прехвърли тука в града да си дослужиш. Много свестен човек се оказа. Едно агне въобще няма да навреди да му занесем" - разказваше майка му, а баща му караше и само се усмихваше.

"Значи права излезе циганката" - промърмори Ангелов.

" Какво, мами? Каква циганка? Да не са ти откраднали нещо".

"Не, не, нищо. Сънувах нещо" - едва забележимо редник Ангелов се усмихваше и оглеждаше с любопитство улиците, по които минаваха. Всички те му изглеждаха нови и интересни, като че не два месеца, а цяла вечност бе минала, откакто бе отишъл в казармата.
 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Когато животът започваше...
04.08.2012 16:32
Когато животът започваше...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452458
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031