Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2012 15:15 - Мисия
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3985 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.01.2017 15:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Майките като мен ще ме разберат, защото знаят какво е да отгледаш син. Като се мине през ада на бебешките колики, диарии, температури, повръщания, следват никнене на зъби, прохождане, падане, ставане. После става още  по-тежко,  а и ако мъжът ти е пияница и не ти помага, това е вече истинската мъка, която само една майка може да понесе в името на своя син.

   В училище си негова опора и ходиш да се разправяш със съучениците, които го тормозят. Гладиш, го, переш го, всеки ден закуска, обяд, вечеря, родителски срещи. А освен това трябва да ходиш и на работа, защото твоят хубостник е безработен и седи по цял ден в кръчмата и играе карти.
После идва неочаквано университата, защото искаш да го изучиш, за да не стане такъв непрокопсаник и неудачник като баща си. Бог да го прости. Ама по-добре, че си  отиде от от цироза на черния дроб, защото така или иначе добро от него не съм видяла  през целия си живот. Единствено твоят хубав и умен син е утеха в живота ти. На него възлагаш всички свои мечти и надежди, за това, което не си успяла да направиш в своя похабен в ежедневни грижи живот. Бъхтиш като вол на три работи, за да го издържаш, докато завърши университета. Плачеш от радост, когато донесе дипломата вкъщи. И тъкмо когато очакваш малко благодарност за своя посветен на него живот, идва тя.  Аз най-много от всичко ли не съм искала да го задомя и да го видя, че има нормално семейство, а не като моето. Аз ли не бих му помагала и не бих гледала внучета. Но не. За него няма в целия град подходящо момиче. От чувала с моми измъкна бабичката. Бабичка, я! Ами че тя е само пет годин по-млада от мене. Може да му бъде майка.

   Той се криеше в началото от мене. Виждам го, че не се прибира по нощите. Подпитвам го. Мълчи като риба. С приятели бил. Добре, ама и аз наивна. Мислех си, нека. Сигурно си е намерил момиче. Време му е. Пари съм събрала за сватба. Ще се отсрамиме и пред роднини, и пред комшии. Когато един ден, братовчедката на мъжа ми, Марчето, идва у нас. Не беше идвала сигурно от абитуриентския му бал. Вика ми - "абе Севде, ти знаеш ли нашия Петьо на коя е станал любовник?". През главата ми минаха най-ужасните мисли за всички градски уруспии и брантии. Няма майка, която да не се плаши за своя син да не го хване някое развалена и да му разсипе живота. Ама и те честните момичета са кът в днешно време. Плюнах си в пазвата и зачаках да разбера коя ще е тази змия. Ей богу, не знам дали ми вярвате, ама която и да беше от тея развалетини днешните, по-добре щеше да бъде, отколкото това, което ми каза Марчето. "Ти знаеш ли оная от банката, дето ходеше с шефа на полицията. Абе оная високата. Надута една такава." 
Е как да не я знам. Нали целия град говореше, че оставила мъжа си заради оня от полицията. Краката ми се подкосиха. Премрежи ми се пред очите. Викам й "Абе Марче, ти си се объркала нещо. Моят Петър не е такъв. Нали си го знам. Припознала си се нещо сигурно!" Марчето убедена, че не се припознала, защото Красимира - въпросната  - живеела етаж над нея. Почти всеки ден виждала Петьо да идва при нея. Сутрин го засичала да тръгва с нейната кола за работа.

Значи такава била работата. Аз него го пера и гладя, а той ходи при старите курви да мърсува. Кой го отгледа такъв? На кой се метна това момче? А такъв добър беше. Не, не. Няма да оставя тази работа така. Може смотаното Марче да се е припознала. Сигурно нещо е недовидяла. С тея кьоравите очи сто процента е недоскив и й се е привидяло.

Разбирам се аз с Марчето да спя у тях тая нощ. Или ще го спипам с курвата, или ще й докажа на Марчето, че е кьорава като къртица.

   Сядаме следобяда в коридора и слухтиме за шумове откъм стълбището. Добре че асансьора пак не им работи, та ще трябва да се качи пеша. Към осем Марчето вика откъм балкона, че дошла колата на Красимира. Излизам и аз на терасата. Курвата си купила нова кола. Слиза като царица. Ама не я кара тя. От вратaта на шофьора се подава моя Петьо. Взлиза с нея във входа. Дяволите ме хванаха. Не знаех какво правя. Треперех цялата и чаках пред шпионката. Стигнаха до етажа и аз излязох като вихрушка. Петьо ме видя и замръзна на място. Измърмори някакво -"Здравей, мамо". "Ще ти дам аз едно здравей на тебе. Неблагодарник такъв". Хвърлих се напред и хванах курвата за косите. "Да ми оставиш момчето ма, ей, проститутко. Ще те убия, гадино!" Тя изпусна торбата с доматите, която носеше и те се разпиляха по стълбите. Свалих я на земята и почнах да  дера с нокти. Петьо вместо да ме защити, неблагодарника, ме хвана отзад и ме изблъска в апартамента на Марчето. После излезе и хвана дръжката на врататa отвън. Аз пищя и вия на умряло, кълна и проклинам, а той мълчи. Марчето от балкона вика, че Красимира отивала към колата. Скочих към балкона и започнах да викам по нея. В това време Петьо оставил вратата и слязъл и той надолу. Виждам го, че се качва в колата с нея и тръгват с мръсна газ. Поглеждам по балконите, а на тях всички съседи на Марчето надвиснали и гледат.
За срамотиите станахме. Целия град ще ни разбере. Марчето ми дава валериан. Едва се успокоих.

  На другия ден първата ми работа бе да ида в банката. Намерих я. Почнах да я обиждам пак. Събра се тълпа. Дойде охраната. Един дебелак ме хвана и ме изведе навън. После не ме пуснаха вече да вляза. Чаках я в едно кафене срещу входа на банката. Все ще излезе. Курвата обаче излязла през някакъв заден изход и успя да ми се измъкне.

 Петьо не се прибираше вече у дома. Марчето следеше и апартамента на тая Красимира, ама и там не ходели. От един свой познат тя разбрала, че Красимира имала къща в едно село до града и влюбените гълъбчета се пренесли там да живеят.

Изработих план, по който да да се боря с тая развалетина, тая бабичка, дето ще ми краде момчето. Ходих да се срещна с директора на банката, където работеше. Разбран човек излезе директора. Молих му се да спаси една нещастна майка и да заплаши с уволнение тая Красимира, ако не остави сина ми на мира. Обеща ми, че ще направи каквото може.

Ходих и до работата на Петър. Молих шефа му да му говори. Да го уволни, ако трябва. Ако остане без пари, ще се върне вкъщи и тая ще го зареже. Като му свършат парите, бързо ще го остави.

Ходих по кафенетата, дето Петьо се срещаше с приятелите си. Казаха ми, че напоследък не се срещал с никого от тях. Казах им да му говорят. Да му намерят някое момиче на неговата възраст. Така де, в целия град момичета ли не останаха, че той ще се хваща с наборките на майка си.

  Отчаяна съм. Мина вече година, а Петьо още живее с нея. От една позната в обредната служба разбрах, че сключили брак. Били само те и свидетелите. Това ми е наградата за всичките мъки и лишения. Да се ожени за петнайсет годин по-възрастна от него мръсница. Ами че тя дъщеря й е по-подходяща за него. Момичето първи курс студентка. Какво ще му вика на Петьо - татко ли? За срамотиите станахме.

  Ходих и на църква. Молих се на Господ да го вразуми и да го откъсне от лапите на тая мръсница. На врачка до София ходих да му развали магията, която му е направила, за да го заслепи. Жената ми каза, че много силна магия му е направена и той не е на себе си. Всеки ден му сипвала нешо в яденето и така го държала до себе си. Занесох й една негова риза да му развали магията. Мъчи се жената. Даде ми едно шишенце, от което трябва да му налея в кафето, за да има по-силен ефект нейната работа.

 Нищо не помогна. Срещам ги понякога из града. Ама те ме избягват и се скриват в някоя уличка. Нищо. Това ми е за благодарност.  И за какво ми се обажда за рождения ми ден. Такъв подарък ми направи, че ми стига за всичките ми рождени дни занапред. А и колко ли са ми останали. Разболя ме и без време ще ме вкара в гроба. Като му заговоря против нея, скача като ожилен и затваря телефона.

  Разбрах, че бабичката постигнала своето. Успяла да забременее. На четиресет и пет ще става майка. Сигурно инвитро го е направила. А може и да не е от Петьо. Естествено, че не е от него. Мръсницата е забременяла от някой от любовниците си и сега ще го върже съвсем.

   Но аз няма да се предам. Не ме познава тя мене. Ще й стъжня живота.Цял живот за него съм се мъчила. От залъка съм си отделяла да го изуча. На такава ли ще го оставя. Докато съм жива, никога!



Тагове:   брак,   майка,   Любовница,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Не я разбирам. Може да търпи пиян...
27.06.2012 23:12
Не я разбирам. Може да търпи пияницата, а жената на сина си - не.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452509
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031