Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2012 16:07 - Трайчо Лудия
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2421 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 13.06.2012 21:38


   Никой не знае със сигурност дали героя на тази история е съществувал наистина, дали въобще е имало такава история и дали е имало такъв град и село, в които да се е случила. Но всички, с които съм говорил по въпроса, са на на едно мнение - ако не го е имало, трябва да го измислим.

  През времето на зрелия социализъм Трайчо работеше в завода за помпи в окръжния град В. Управляваше електрокар. Това означаваше, че е преминал психотест и с главата му всичко е наред. Беше съвестен работник и рядко отсъстваше от работа. Да не говориме, че никога не закъсняваше. Името му не се появяваше на таблата за трудови ударници, но почти всяка година партийния секретар го номинираше за тази награда. Веднъж все пак му дадоха награда - екскурзия с Влака на мира до Москва. Служителките в личен състав му завидяха и започнаха да сплетничат. Най-оригинална се оказа Донка, която се кълнеше, че Трайчо ремонтирал апартамента на партийния секретар и затова му дали тази награда. Истината беше, че за екскурзията беше избран  заместник директора  Евлоги, който беше пряк началник на Трайчо. По стечение на обстоятелствата  Евлоги беше спипан от благоверната си половинка да мърсува по време на една своя командировка в София. Скандалът, който му спретна жена му, придоби грандиозни размери и заплаши творческия мир в предприятието. Съпругата му се добра до вътрешна информация, че за екскурзията с Влака на мира е била включена и въпросната пачавра, с която нейния Евлоги ходел на командировките си в София, които не били нищо друго освен платени с държавни пари любовни срещи. Оттук насетне тя започна с присъщата й влашка подлост и злоба да клевети любовницата на мъжа си пред началството и профкомитета. В крайна сметка се добра до своето й дашната Любка беше преместена от предприятието за помпи във ВеЙ-Ка-то. Що се отнася до мъжа й той бе наказан с отнемане на наградата. В суматохата и потребността бързо да се намери заместник, който да идe на екскурзията - името на Трайчо пак бе издигнато и бе прието единодушно от директора като компромисен вариант. Така Трайчо най-неочаквано бе удостоен с честта да посети Белокаменна Москва. Естествено всички тези подробности той нямаше как да ги знае.

  - Трайчо, ръководството на комбината и профкомитета те избраха да заминеш с Влакa. Честито! - усмихнат и гелосан партийния секретар Йорданов му подаде билетите в един плик.

  Трайчо слезе от електрокара, почеса се по носа, прибра плика в джоба на синия си комбинезон.

   - Благодарско, другарю секретар. Ако има нещо за ремонт, винаги може да разчитате на мен.
 
   - Не се притеснявай Трайчо. Ти там, ако е удобно, мини довечера да погледнеш бойлера, че втора седмица не работи. А е нов.

  След месец Трайчо замина за Москва. Личният състав още не можеше да се примири с факта, че пак никоя от тях не е заминала с Влака, а са дали наградата на някакъв глупак от електрокарите. Сутрешните кафета на другарките от канцелариите преминаваха под знака на основателното възмущение от тази несправедливост.

   Какво е правил по време на  екскурзията Трайчо така и никой не разбра. Той не обичаше да се хвали. Снимки не правеше.
Единственото, което сподели пред касиерката, която му даваше заплатата, беше че е посетил мавзолея на Ленин. Казвайки това, очите му светеха с необикновен пламък, който касиерката Ставрева бе приела, че е идеологически запал по делото на вожда на революцията. Трайчо й даде плик с бонбони от Русия, които всички в канцеларията опитаха и единодушно възкликнаха, че са по-добри от българските.

  Впоследствие се разбра , че Любка все пак отишла на екскурзията. Достоверен източник потвърдил пред Цура от счетоводството, че Любка влизала в стаята на Трайчо в хотела и оставала там цяла нощ.

  След завръщането си от Москва Трайчо вече не беше същия. Дали Любка или срещата с мумията на Ленин го беше така променила, но той вече не бе съвестния работник от електрокара. Закъсняваше за работа, взимаше често болнични, а колегите му го виждаха да ходи из града, а не да боледува. Не се бръснеше и ходеше в едни и същи дрехи. Когато му говореха, сякаш само тялото му бе там, а умът му бе някъде далеч.

  Заместник директорът Евлоги го предлагаше няколко пъти за уволнение, но срещаше съпротивата на партийния секретар , който продължаваше да се ползва от безплатните му услуги и не искаше да се лиши от тях за нищо на света.

  Един ден Трайчо нарисува на електрокара си образа на Ленин. Всички от завода си намираха повод през деня, за да минат покрай него и да видят какво е нарисувал.  Партийният секретар похвали творението на Трайчо и не след дълго той бе предложен за златна значка за преизпълнение на трудовия план.

  Но съдбата бе отредила той пак да не получи отличието. Десети ноември като водата от пробита язовира стена помете целия комбинат и електрокара на Трайчо.
Бившият заместник-директор Евлоги успя с помощта на влиятелни свои покровители в София да приватизира материалните активи. Оборудването бе разпродадено, а работниците освободени от работа.

  Трайчо бе забелязан да се подвизава в средите на брадатите опозиционери, които бяха опънали палатки до площада.
Носеше тениска с американското знаме и се беше накитил със десетки значки с  имената на растящите като гъби опозиционни партии. С него се движеше дългокоса четиридестегодишна опозиционерка с хипарски вид, която бе идентифицирана от градските клюкари като бившата любовница на Евлоги - Любка. След скандала с жена си той се бе постарал да се дистанцира от нея и хладнокръвно й отказваше срещи се и дори се правеше, че не я познава. След време, когато бе превзел еднолично властта в приватизирания комбинат, се заговори, че си е намерил нова и по-млада любовница, която назначил за своя секретарка.  Може би това бе накърнило годостта на Любка и я бе довело в лагера на опозицията.

  Минаха години. Любка заболя от рак на гърдата. В градската болница  го откриха късно и тя бързо си отиде. На погребението присъства само Трайчо. Плати за опелото, ковчега и за малък каменен кръст. Така  Трайчо остана сам. Можеше да бъде забелязан как се щура из града и проси стотинки. Отнякъде беше изнамерил тениска с Ленин ходеше с нея от пролетта до късна есен. Косата му бе сплъстена, а брадата дълга и прошарена. Бившите му колеги му даваха от време на време по някоя и друг лев, които той жадно изпиваше под формата на бира.

  Мастит местен адвокат забеляза покритите с найлони прозорци на апартамента му, който бе на апетитно ясто в централните части на града. Осведоми се бързо, че нямаше наследници и измайстори перфектен договор за доглеждане, който Трайчо подписa срещу дузина бири.
 
  Резултатът бе, че скоро след това той се озова в заведение за възрастни с умствена изостаналост в едно затънтено село до сръбската граница. Работници усърдно се трудиха в апартамента му и изхвърлиха тонове боклуци, които той бе събирал. На камарата, която дълго време стоя до контейнера, можеше да се види тениската му с американското знаме, която сега приличаше на парцал. Редом до нея се бяха разпиляли туристически брошури на руски език. Жилището бе променено до неузнаваемост и бе продадено. Според анонимни зложелатели купувачът бе не друг, а именно Евлоги, който го бе купил,  за  да живее тук с поредната си любовница. Жена му си бе заминала на село след развода. Вече нямаше на кого да се оплаче нещастницата.

  Сега всички може би очакват, че  Трайчо и дълго и щастливо  си живял в този дом за умствено изостанали в затънтеното село К. Може би така и би станало, но съдбата бе определила друго.

  Бившият директор на комбината за помпи Кънчо Кънчев бе открил своето поприще в политиката и вече трети мандат кметуваше в една малка община, част от която бе споменатото село К. С малко услие от негова страна простичката му женичка бе уредена за директор на дома в село К. Тази длъжност й помогна да натрупа самочувствие и материален ресур, защото през ръцете й минаваха всички дарения за дома. Завистливци се кълнат, че тя има два магазина за дрехи в града и че купила няколко имота, откакто станала директор.

 И по това време нашия герой Трайчо се озовава в този дом. Тук някои хора биха могли да потърсят топла връзка между нея и този мастит адвокат, който от време на време й изпращал подобни на Трайчо самотници, които подписвали договор за доглеждане.

  В началото Трайчо се държал съвсем културно и даже завързал приятелство с една откачалка от белоградчишко, с който играели шах и Не се сърди човече. Идилията  в дома обаче скоро щяла да бъде нарушена от предстоящите избори.
Както на всеки избор досега и този път директорката на дома събрала своите питомци. Те били надлежно инструктирани, че трябва  да гласуват за Кънчо Кънчев или в противен случай домът ще бъде затворен, а те ще останат на улицата и ще умрат от глад. Сто тридесет и петте гласа на кротките луди безотказно в двата поредни избора осигурявали минимална преднина на нейния благоверен Кънчо и той победоносно се възцарявал на кметския престол. Уви, тук сега бил Трайчо.
В нощта преди изборите той разбил вратата на кабинета на директорката и се обадил по телефона на няколко телевизии.
Рано сутринта сградата на дома била окупирана от камери и репортери. Гласуването на лудите било осуетено, а Кънчо Кънчев  за първи път от дванайсет години губел изборите.


  После репортерите си заминали. Медийният шум затихнал. Директорката устроила на Трайчо малък ад, който включвал затваряне в изолатор, лишаване от храна и вода. Един ден той облякъл своята тениска с образа на Ленин и се хвърлил от втория етаж на дома. Главата му се размазала на плочника пред входа на сградата. Така завъшил житейския тревожен път на нашия герой. Преди да  скочи от прозореца той написал писма до няколко вестника и телевизии. След смъртта му последвала проверка на отговорните институции, които притиснати от медиите, уволнили дисциплинарно директорката, а съда я осъдил на две години и половина условно.

  На погребението на Трайчо се събрали много хора - негови колеги от бившия завод за помпи, колеги от опозиционите среди, клошари и луди. Няколко луди издигнали надпис  "Трайчо, ние ще продължим твоето дело!".
 



 




Гласувай:
0



1. injir - Ама, за какво ли ще продължат нег...
26.06.2012 23:31
Ама, за какво ли ще продължат неговото дело...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452490
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031