Всички ми задават този въпрос. Още в следствения арест се започна. Адвокатът ми продължи. Опитваше се човекът да ми помогне, като изкара от мен някое признание за афект, ревност най-добре. После прокурорът продължи с въпросите. Разбирам ги хората - искат да изяснят моя мотив, за да ми определят заслуженото наказание. И аз се опитвах на всички да съдействам. Не ме разбраха явно. А съвсем ясно се изразявах. Не можех да понасям износения й анцуг и елечето, с което се обличаше, когато се върнеше от работа.

   Oженихме се преди петнадесет години. Жена ми беше красавицата на випуска в университета. Гордеех се, че е избрала мене сред дузината си ухажори, които се въртяха около нея постоянно. Представях си живота като един перманентен розов сън, в който се редуваха секс, купони, екскурзии, секс, пиене, море и пак секс с красивата ми жена.

    В началото всичко вървеше по план. Даже беше прекалено хубаво. На петата година от нашия съвместен живот се появи третия член на семейството ни. Това беше също част от плана за нашия красив живот. Връщах се от работа и заедно излизахме на разходка. Мислех си, че съм постигнал щастието, за което всички говореха, но не можеха да ми обяснят какво точно представлява.

   Неусетно синът ми стана първи клас и го заведохме на първия учебен ден. Записах го в училището, което бях завършил. Бях щастлив и летях от радост. Сякаш не детето, а аз имах първи учебен ден.

  Помня го този петнайсти септември. Върнахме се у дома и отворих шампанско, за да отпразнуваме празника. Жена ми бързо бе успяла да се преоблече и дойде с някакъв анцуг и елече, което носеха едно време продавачките в хлебарницата. Аз бях още с костюма си и я попитах защо се е преоблякла, а не e останала още с красивата си рокля. Отговори ми, че не иска да я съсипва вкъщи, а  е само за излизане. Изпихме шампанското, но нейния елек и анцуг с провиснали колене ми отровиха празника.

  Мислех си, че това е инцидент, но дълбоко бяха попарени моите надежди, когато всеки ден след работа тя обличаше вездесъщия провиснал анцуг и елече. Престанах да гледам на нея като на жена. Ерекцията ми бе вяла и безволева. Докато се потях над нея, в съзнанието ми се появяваше спасителния образ на знойната учителка на сина ми и някак си го докарвах докрай.

  С времето елекът и анцуга започнаха да миришат на манджа. Виждах, че ги пере редовно, но миризмата беше се сраснала с тях. Опитах се да ги изхвърля в контейнера, но тя ми вдигна страхотен скандал и ме обвини, че мисля само за себе си и съм ужасен егоист. И да съм престанел да ходя наконтен вкъщи и да съсипвам дрехите си, които били за излизане. Грехота било да да даваме излишни пари за нови, а да съсипваме  вкъщи хубавите си дрехи. Била ми купила и на мен хубав анцуг от пазара. Полудях. Не знам какво ми стана. Всичко ми причерня пред очите и не виждах нищо. Ръката ми сама посегна и с необикновена лекота я удари в челюстта. Тя падна тежко и стъклената масичка в хола изпращя. И тази проклета масичка беше нейна идея. Отидох до банята и си сложих главата под крана със студената вода. След това се върнах в хола. Още лежеше. Казах й да не се преструва и да става. Извиних й се, но знаех, че не го правя искрено. Обявих й, че повече не мога да живея така и искам да се разведем. Наведох се да я повдигна и тогава забелязах локвата кръв, която се бе събрала под идиотската масичка. Извиках бърза помощ. Дойдоха след половин час.  Още в линейката тя умря.

  На следващия ден ме арестуваха. Признах си всичко. Признах си, че съм я убил заради елека и анцуга.
Надявах се да вляза в затвора за поне двайсет години, за да успокоя душата си. Проклетият ми адвокат успя да ме изкара луд. Виках и се молех да ме вкарат в затвора и че не искам да ходя в лудница, но никой не ме слушаше.

  Изкарах  две години в лудницата, докато лекарите не се увериха, че не съм опасен за обществото. Много ги удовлетвори отрицателния ми отговор на въпроса им дали бих убил пак жена си..

  Лекуващият ме лекар ме изпрати до паркинга на клиниката. Посочи ми някаква черна кола, която дошла да ме вземе. Обявих, че не искам да се качвам в никаква черна кола. В този момент от нея слезе чернокоса тридестегодишна жена. Беше учителката на сина ми Ирина. Разбрала, че днес ме изписват и дошла да ме откара до дома.

  Започнах да ходя пак на работа. Посещавах задължително веднъж месечно психиатъра, който следеше за моето състояние. С мен идваше и Ирина. Два пъти месечно можех да виждам и сина си, който обаче не искаше да ме вижда. Баба му и дядо му го бяха настроили срещу мен. А и имаха право. Бях убил дъщеря им и неговата майка.

  Ирина ме успокояваше, че всичко щяло да се оправи.
Планът за оправянето бе задвижен енергично от нея и не след дълго ми съобщи, че е бременна. Изпаднах в несвяст и не помня какво се е случило с мен после. Събудих се на дивана, а тя ме галеше по лицето и ме успокояваше, че никога няма да облече анцуг и елече.