Основната разлика между мъжете и жените е, че когато вторите останат без  пари, първите не ги напускат. Но когато мъжът остане без работа, жената е готова да го смаже, както се доубива  ранена хлебарка и да напусне семейния кораб без капка угризение и със съзнанието, че постъпва правилно.

   Анатоли извади от чекмеджето на секцията своя незаконен пистолет Mакаров и дълго държа хладното желязо в изпотените си длани. После го постави нежно на леглото от страната, където преди спеше Мария. Изпи един ривотрил, който му бе предписал лекуващия го психиатър и легна до пистолета. Лекарството започна да го оплита в лепкавите си мрежи. Съзнанието му се държеше плахо над водата, но всеки момент щеше да потъне в мрачните й  дълбини.


   Не можеше да спи без хапчета , откакто жена му си намери любовник в Италия и го напусна. Сякаш беше вчера онзи черен девети ноември, когато Мария му се обади по телефона. Попита го как е Мартин и дали ходи редовно на училище. Купила му маратонки и щяла да ги изпрати. След това напълно спокойно и хладнкръвно каза, че така повече не може да живее. Срещнала един човек, с който живеели от известно време заедно. Искала развод. Анатоли я разбра напълно.

   Нямаше работа цяла година. Съкратиха го от охранителната фирма и после навсякъде удряше на камък. Тя реши да замине за Италия, за да работи и да изпраща пари на него и детето. Той не искаше да се разделят, но Мария го успокояваше, че това ще бъде временно. Бързо щяла да му намери и на него работа там и щяла да ги вземе при себе си.

  Двамата с Мартин я изпратиха на автобуса. Плакаха, когато рейса се отдели тежко от паркинга и бързо се изгуби в мъглата на януарското студено утро.
Всеки ден се чуваха по телефона. Мария започнала да чисти къщи. Живеела на квартира при една българка, която й уредила работа. Търсела и за него, но за мъже не било така лесно.

   Мартин започна десети клас в езиковата гимназия. Ходеше на училище с марковите дрехи, които майка му изпращаше по автобуса. Всеки месец те получаваха по един грамаден колет и малко пари. Анатоли се хвана нископлатена работа в един цех за дограми. Минаваха месеци. Две години. Мария не се връщаше, а и ставаше все по-трудно за работа за мъже в Италия.

   Мартин стана  дванайсти  клас. Пушеше тайно от баща си, но поне не пиеше.
Затвориха и фирмата за прозорци. Нямало оборот.

 Дали е подозирал за нещо Мария? Обикновено съпругът последен научава. Но е готов да се закълне, че в звъненето на телефона в този ден имаше нещо особено.
Поиска да й изпрати детето, като завърши училище.

  Ривотрилът залости кепенците и всичко потъна в мрак.

  На сутринта Мартин дълго чака баща си за закуска. Беше направил палачинки. Дядо Петър беше донесъл два буркана с мед. Когато стана десет, той вече не издържа и реши да събуди баща си. Почука решително на вратата и влезе.

  Анатоли лежеше по корем напряко на спалнята, а главата му висеше и опираше пода. На паркета около главата имаше голяма локва с кръв. Дясната му ръка лежеше безчувствена до главата. Пръстите здраво стискаха пистолета.

  Телефонът иззвъня пронизително.  Мартин вдигна слушалката.

  - Добре съм, мамо - глухо промълви той. - Татко, татко е ...
 

Няма ли друг изход?

Винаги има и друг изход, но често се оказва, че зад него вратата е зазидана. Написаното от мен е по действителен случай от тази година.