Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2012 16:11 - Завръщане във Видин и среща със стария Мечконев
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1867 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.04.2012 19:23


   Балушев гледаше от палубата на парахода към прегърнатата в парцалена мъгла крепост.  Слънцето грееше гърба му и опитваше с нежни пръсти да разскъса сивата мантия, която се разстилаше над българския бряг. Сирената изсвири силно, но звукът й потъна в гъстия и влажен въздух и не бе чута на повече от десет метра от парахода. След седем години на пребиваване в странство младият адвокат се връщаше в родния град. Спомените го връхлитаха подобно на речните вълни, които препускаха стремглаво към брега след отминаването на парахода и обливаха с радостни пръски дошлите на разходка ранобудни граждани.

  Цялото негово детство бе преминало на този бряг. Тук за първи път запали от цигарата, която бе откраднал от баща си. Тук за първи и последен път целуна красивата Смарагда, която срамежливо избяга. В Париж той научи, че се е сгодила за чиновник от видинската митница. После разбра, че се е отказала от годежа. Уязвеното честолюбие на годеника го беше довело до опит за самоубийство, който за щастие бе завършил неуспешно и чиновника се бе отървал само с разкъсана буза от изстреляния от пищова патрон. Какво бе станало после със Смарагда Балушев не знаеше. Дали се беше омъжила? Какъв бе повода да се откаже тя от вече сключения годеж? Отговор на тези въпроси той се надяваше да намери на очакващия го в мъгла видински бряг.

  Той се бе връщал два пъти във Видин през тези седем години. Но тези визити бяха кратки и изпълнени с грижа и болка от смъртта на родителите му. Въпреки че сега поводът да напусне Париж беше пак смърт - този път на неговата покровителка и любовница мадам Жюли, сега Балушев не бе потиснат и угнетен. Той бе оставил тъгата в мръсните води на Сена и дишаше с тиха радост и плаха надежда аромата на родния Дунав.

  Параходът доближи предпазливо пристана. Няколко здрави мъже излязоха на долната палуба. Един от тях се насочи към носа, друг остана в средата на парахода, а третия отиде към задната му част. Те хвърлиха въжета към пристана. Там други трима ги поеха и завързаха.
На брега имаше развълнувано човешко множество. Глъчката бе смесица от детски гласчета, цвилене на коне, разговори на възрастните посрещачи. В центъра на множеството имаше дървена сцена, на която се бeше сбутал градския духов оркестър. По даден сигнал оркестърът засвири виенския валс. Лицето на Балушев се разтвори в широка и сърдечна усмивка. Сред тълпата той разпозна съдружника на баща си от кантората - Сава Мечконев.

  Мечконев бе преинтересна личност. Участник в Сръбско-българската война, раняван при Сливница, той бе известен  с буйната си кръв и пламенния си патриотизъм. На младини участваше активно в бурния политически живот на Княжеството, което му създаде много неприятели. По него бяха стреляли, бяха му палили къщата, арестуваха го, съдиха го. По това време той срещна и стария Балушев, който бе нанзначен за негов служебен защитник. Той успя да го отърве от затвора и приятелството между клиент и адвокат прерасна в дългогодишно ползотворно съдружие в адвокатската кантора Балушев - Мечконев.

  След като преди пет години Балушев старши почина от инфаркт по време на една своя пледоария в съда, Мечконев пое цялата дейност в кантората и щедро продължи да праща пари за следването в Париж на сина на своя покоен съдружник. Всеки месец той даваше процент от печалбата на кантората и на овдовялата Катерина. Пак той се погрижи и за нейното скъпо лечение, когато година след смъртта на съпруга си тя заболя от анемия. След смъртта и погребението на майка му младия Балушев не беше виждал Сава Мечконев. И сега след три години той с трепет в сърцето си даде сметка, че единствения му останал  близък човек в родния град е именно той.Балушев държеше в дясната си ръка единствения си куфар, който побра най-важното от седемте му години в странство, а в лявата полюшваше контешкото бастунче, с което не се разделяше никога. С неуверена стъпка той слезе на твърда видинска земя. Към него се затича зачервения и просълзен Мечконев.

  - Най-сетне блудния син се завръща - каза с гръмкия си глас той и прегърна здраво замаяния от емоции Балушев.

- Чичо Сава..., ех, така е хубаво да ви видя. Прощавайте, но аз май ще се разплача.

- Нищо. Така трябва да е. Родният въздух облагородява душата и гали сърцето. Аз колко съм плакал ехееее. Мда, Димитре, да ти представя моята съпруга Елеонора , казвайки това Мечконев се обърна към красива петдесетгодишна жена.

- Ха, аз защо нищо не знам - изненадано възкликна Балушев и целуна подадената му от дамата ръка. - Честито! Да-а-а, чудесно.

- Ами то никога не е късно да зарежеш ергенлъка. И аз сам не вярвах, но ето на - на шейсет години и аз се задомих. Всъщност ние вече втора година сме заедно и смея да твърдя, че семейния живот ми харесва.

- Ама чичо Сава, нали беше заклет ерген?

- Да, бях. Но Елеонора промени политическите ми убеждения относно семейната институция, хахахаха - разсмя се гласно Мечконев и пак прегърна Балушев. - Хайде, скачай във файтона и да те водим вкъщи.


     Мечконев и съпругата му бяха свили семейно гнездо в красива двуетажна къща в Калето. С тях живееше дъщерята от първия брак на г-жа Елеонора - госпожица Мила. Баща й беше починал, когато тя била едва на три години и за възпитанието й изцяло се бе е грижела майка й. Двете не бяха изпитвали недоимък, защото преждевременно починалия  съпруг на г-жа Елеонора  беше оставил извстна сума пари, с  която те бяха успявали да боравят доста разумно. Балушев остана приятно впечатлен от образоваността и културните обноски на младата дама. По време на обяда той разказваше за Париж и животa там. Не спомена за своите любовни приключения, а главно наблегна на красотите на френската столица, на характера на французите и техния език. Госпожица Мила демонстрира отличен френски, като по време на кафето след обяда всички вече преминаха на езика на Зола. Мечконев бе известен франкофон, а съпругата му обожаваше френската литература. В мила и задушевна атмосфера те продължиха следобяда до ранната вечер, като младата госпожица зарадва компанията им с няколко изпълнения на цигулка.
Впоследствие Мечконев покани Балушев в работния си кабинет, а двете дами излязоха на разходка в крайдунавския парк.

   - Пура? - предложи Мечконев и отвори красива резбована дървена кутия.

   Балушев запали и седна доволно в креслото срещу голямото бюро, което бе покрито с папки и документи.
И двамата бяха прекалено радостни от днешната си среща и тази възторженост не им позволяваше да говорят това, което всъщност искаха да споделят. Възрастният адвокат искаше да попита дали на Балушев му е харесала Мила. Той от своя страна искаше да каже, че Мила е симпатична и много чаровна дама и много му е допаднала.

  - Следващата седмица имаме дело. Искам да дойдеш. Ще бъдеш полезен, а и тъкмо ще  се запознаеш с работата. Ще те представя на колегите. Интересно дело се заформя. Ние представляваме Стефанов - депутат. Случаят накратко е следния. Добринович - негов колега от същата фракция, влязъл във фоайето на хотел "Европа", докато Стефанов си пиел кафето и четял сутрешната преса. Влезлият господин бил в силен афект и напaднал нашия клиент с бастуна си и успял го удари два пъти по главата преди да се притекат на помощ служителите на хотела. Имаме свидетели. Делото ще е лесно - завърши Мечконев и  с наслаждение дръпна от пурата си.

   - Политическа разпра, пари или любовна драма? - попита Балушев.

    - Стефанов ми сподели конфиденциално, че става въпрос за последното ти предположение. Виджам, че имаш усет за човешката природа и уцели. В нашия театър от няколко месеца имаме нова актриса - г-ца Зорка. Тя е добра актриса и е изключително красива жена. Добринович е стар сладострастник и това естествено не му е убягнало. Започнал да посещава всички представления на театъра ни и да изпраща скъпи букети в гримьорната й. Очевидно се е надявал на нейното благоразположение. Дори станал благодетел на театъра и казват, че давал сериозни суми. Тук обаче се намесил Стефанов. Той също бил запленен от красотата на актрисата. Неговата настоятелност  била така силна,  че г-ца Зорка е предпочела него пред по-възрастния Добринович. Забелязвайки една вечер, че тя се качила сама във  файтон, той я проследил. Файтонът спрял пред някаква къща. Вратата отворил Стефанов. Добринович полудял от ревност и на следващия ден нападнал своя съперник във фоайето на хотелa, както ти разказах в началото. Сега ние го съдим за обезщетение, но тънкостта е, че трябва да запазим и дискреция по въпроса.

   - Очертава се интригуващо. Храна за пресата в изобилие. Политика, сластолюбие и изневяра, ревност - радостта на всеки вестникар. Ще видим как ще го опазим в тайна. Още повече, че сигурно вече целия град знае. А политическата им кариера също не е много стабилна, ако се разшуми прекалено. Можем да си позволим да го оставим като клюка и слух, но не трябва да излиза черно на бяло. Защо не се срещнем с адвоката на Добринович и да търсиме удовлетворение извън съда - попита той, като се усмихна загадъчно към Мечконев.

   - Мислиш ли, че не предложих. Стефанов не ще и дума да чуе. Добринович също е твърдоглав и твърди, че ще иска да се дуелират дори.

  - Твърдоглави похотливци, хехе - разсмя се Балушев и очите му заискряха.

     Двамата адвокати говориха още дълго за работата в кантората и другите дела, с които в момента се занимава стария Мечконев. В изключително добро настроение те едва успяха да  се разделят на входната врата, като  се уверяваха взаимно, че утре непременно ще се видят в кафенето на хотел "Булевард".

  Файтонът на Балушев спря пред солидната триетажна къща, която бе построил баща му.  Той слезе, полюшвайки се, отключи вратата. Застоялият въздух го удари в носа. Той се качи на втория етаж и влезе в своята спалня. Отвори прозорците и легна на широкото легло. Дълго гледа сенките, които играеха на тавана. Някъде призори успя да заспи  в дълбок и спокоен сън.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452500
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031