Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2011 18:13 - Лайнарката
Автор: malart Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2483 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 18.12.2011 10:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Лайнарката спря близо до блока. Клаксонът изсвири уговорения сигнал. Тя се приближи до прозореца и дръпна пердето, за да се увери, че това е той. Няма съмнение. Големият камион с още по-големия, дебел и черен маркуч стоеше гордо на улицата. Маркучът се бе увил около туловището му като анаконда, която се готви да погълне жертвата си. От громната паст на анакондата капеше черна слуз. 

   Тя се засуети, защото той бе подранил. А още не бе изкъпала малкия си син Мартин, който чакаше пред банята и стискаше гъбата, с която  му насапунисваха и триеха кожата. И той чу клаксона. Досети се, че лайнарката е дошла и майка му ще излиза. Притесни се, че ще забави майка си с така досадното къпане, което въобще не му беше присърце. Тя го вкара в банята и за няколко минути беше изкъпан и подсушен.

 " - Хм, явно бърза да се качи в лайнарката - помисли си Мартин и зачака да го облекат.
Обличането беше достойно за бокса на формула едно. Гащи, чорапи, панталони, потник, риза, пуловер. Две минути и някакви си секунди. 

  Тя отиде в другата стая да се гримира. След миг външната вратa се хлопна и Мартин разбра, че майка  му вече излиза. Бързо се покатери на радиатора и дръпна пердето. Майка му прибижаваше лайнарката с бърза походка. Черната й дълга коса се премяташе наляво и надясно. Вратата на лайнарката се отвори и тя пъргаво се качи в кабината. Моторът изрева. Маркучът-анаконда се разтресе и изплю нова порция слуз, която се разпльока на асфалта.Камионът тромаво направи маневра и обърна муцуната си на обратната страна. В стъклото блесна слънчев лъч и Мартин съзря за секунди чичо Краси - любовника на майка му. 

   Мартин слезе от радиатора и отвори кутията със своите войници. Предстоеше му грандиозна битка между индианците и белите, която винаги продължаваше по няколко часа. Подреди дървените си къщи, които оформяха улицата в малкия град на Дивия Запад.

   "- Майка ти пак отиде с оня любовника си,  шофьора на говнярката" -  Мартин чу гласа на баба си, която стоеше на вратата на стаята и чакаше неговата реакция на казаното. 

   Виждайки, че няма реакция, тя продължи.  " - Ама как бързо те изкъпа. Я да те видя. Ауу, цялата ти  мръсотия е по тебе. Влизай пак в банята да те доизкъпя. Не се насити тая жена на любовници. Влизай, влизай в банята, че целия си черен" - каза с нетърпящ възражения тон баба му и излезе от стаята.

  Мартин се надигна и тъжно погледна своите разноцветни индианци, които чакаха заповед, за да нападнат къщата на шерифа и да освободят своя арестуван събрат.
Къпането този път продължи повече. Сапунисването беше по-обстойно, а триенето с драпещата гъба идиотски дълго. Пак подсушаване и обличане. Но не това бе най-досадното. Мартин изпитваше любопитство да научи подробности от баба си и да разбере повече за любовника на майка си, но в същото време се питаше за какво му е тази информация, след като не може да се похвали с нея пред децата в блока. Всъщност той се надяваше те да не узнаят за съществуването на лайнарката и не можеше да разбере защо майка му не кажеше на този Краси да спира не толкова близо до блока.

   Най-сетне остана отново сам с войниците си. Битката се разгоря, коне препускаха, замириса на барут и конски лайна. Чак късно вечерта сражението приключи с пирова победа на белите и дузина червенокожи арестанти, които бяха натъпкани в затвора на шерифа.
Баба му го извика да вечеря. Мартин се раздели неохотно с шерифа и неговите помощници и завлачи недоволни крака към кухнята. Чакаха го една зелева сърма и една пълнена с кайма чушка. Докато преглъщаше зелевата сърма, баба  му започна отново с темата за майка му.

  " - Така, оставила те е аз тука да те гледам, а тя побесне с тея любовници. Ама сега, като се върне, ще й кажа да те взима и да си те гледа."
Чушката му се сгадни и само я разпори с единия зъб на вилицата. Погледна вътрешността й и му се стори, че гледа във вътрешността на лайнарката. Остави вилицата и разпорената чушка.

 Мислите му бяха затормозени от опасността, че майка му може да го вземе и да го отведе да живее в апартамента на шофьора на лайнарката. Реално нямаше такава опасност, но Мартин нямаше как да знае, че любовниците обичат разведените майки, но не искат да се грижат и за техните деца.

  Мартин беше имал удоволствието да се вози в новата лада на чичо Краси и да му гостува в апартамента. Първоначално се страхуваше, че навсякъде ще мирише на лайна, но притесненията му се оказаха напразни. От видяното той остана с впечатлението, че да изпомпваш хорските нечистотии не е толкова зле платено. Нямаше как да знае, че Краси си докарваше екстра пари с нелегален частпром, като клиентите сами му идваха на крака и се молеха да не ги забравя и да дойде да изпомпа лайната от селската им къща.

  Веднъж даже Мартин има щастието да се качи на вездесъщата лайнарка. Краси го заведе до някакво близко село, където пак имаше някакъв частпром. С любопитство той наблюдава как черната анаконда се беше проточила към мазето на къщата и жадно смучеше, като при всяка глътка туловището й вибрираше и подскачаше от удоволствие. Приключвайки с лайната, Краси го заведе в елитно градско заведение, където Мартин изяде две от култовите тогава принцески и изпи две коли. После дойде ред и на един шоколад. Изобщо денят с лайнарката не беше лош. Безпочвени останаха опасенията му, че хората ще ги помиришат и ще се погнусят от тях. Всички лапаха принцески, пиеха кафета или коняк с кола и фъстъци. На тяхната маса имаше две лелички, които по нищо не се издадоха да им е неприятна компанията на Краси и Мартин. Към края на пиршеството се появи и майка му. Пита го как са си изкарали. " - Ами, беше хубаво и интересно. А може ли да ми вземете малко фъстъци ? - не се сдържа Мартин.

 " - Хе-хе, разбира се! - отговори Краси и поръча два коняка с три коли и две порции фъстъци.

 Кола и фъстъци! Това е наистина велико. Мартин се замисли, че не е толкова лошо майка  му да има любовник(тогава той все още не знаеше каква е ролята на любовника), който да го води на такива страхотни места.

   В училище един негов глуповат съученик му сподели, че видял майка му да се целува с някакъв мъж във входа на техния блок. Мартин се чудеше за какво идиота Пепи му разказва това. Очакваше ли да му отговори нещо или просто искаше да се наслади изцяло от факта, че той знае, че майката на Мартин има любовник. От този ден насетне Мартин вкара Пепи в графата на плужеците, с които не искаше да има нищо общо и на всяка негова молба да му даде да препише домашното, той му отказваше хладно и с презрение. 
 
  "Какъв нещастник е този Пепи. Може и да си има баща, но с него единствено ходят всяка събота и неделя на село. За принцески и кола, за фъстъци, мелби и швейцарски шоколад главата му не е и чувала" - мислеше си Мартин и презираше плужека Пепи.

   Имаше обаче едно усещане, което не го оставяше на мира. Струваше му се, че и класната знае за лайнарката, но няма как да му каже, че знае.

  Изминаха двадесет години оттогава. Мартин наближава тридестетте  и знае за какво служи любовника и каква е ролята на любовницата. Отдавна майка ме се е разделила с Краси и неговата лайнарка и той дори беше забравил за него. Такa се случи, че преди седмица той гледа  филм, в който един шофьор на лайнарка изля всичката гнус от камиона в апартамента на любовника на жена си. Вместо да му се догади, на Мартин му се приядоха принцески. Заведението, където бяха ходили с Краси,  е закрито и малцина си спомнят за аромата, който някога се носеше оттам. Мартин си направи сам дузина принцески, от които изяде единадесет.  После продължи с фъстъци и кола.
На следващия ден попита майка си какво е станало с Краси, шофьора на лайнарката. " - Умрял е от рак преди пет години. Така ми каза една негова комшийка" - отговори майка му. Мартин се учуди, че гласа на майка му нямаше тъжна интонация, а по скоро изразяваше някаква възторженост, която често се среща у хората, когато съобщават новината, като се приберат у дома : "Абе, знаеш ли кой е умрел? Иван oт осмия етаж е умрел вчера !"  .

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. despinida - Интересен поглед над живота...:)
13.12.2011 18:33
https://www.youtube.com/watch?v=1YZAgW33xhA&feature=player_embedded
цитирай
2. malart - Супер песничка. Мерси много!
24.12.2011 13:24
Супер песничка. Мерси много!
цитирай
3. injir - Любовници. Под път и над път. . .
25.12.2011 10:29
Любовници. Под път и над път... А иначе - Честита Коледа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malart
Категория: Лични дневници
Прочетен: 452453
Постинги: 167
Коментари: 292
Гласове: 445
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031