Ценя кафето почти колкото жена си. А това означва много. И съм взискателен. Отвращава ме мисълта да пия голяма чаша кафе от типа ваза за карамфили. Гледам това е модата в страните, където кафето не е традиция. 
 Не слагам захар в кафето, защото това изменя вкуса му. Предпочитам го без сметанки. Обичам го в порцеланова чашка. Металната лъжичка с изчистени форми е аксесоар, който е необходим за добрата визия и настроение.
  Пластмасовата чашка ме изпълва с ужас и вкус на разтопена пластмаса. Пластмасовата бъркалка ме подсеща на възрастна циганка, която работи в Чистотата. 
Препълнената до ръба чашка не ме изпълва с благодарност към бармана. 

   Обожавам да пия кафето, да запаля пурата(това в определните кафенета на открито) и да се втренчвам в преминаващите хора, като се опитвам да отгатна какви са те. Когато се уморя да се втренчвам, отварям книга или си водя записки за наблюденията.

   В този процес най-неприятното е: съседът по маса, набит поляк с камуфлажен панталон и пиратски парцал на главата, който намира тема за разговор с групата холандски пенсионери, които се изсипват в кафенето. За мое учудване се оказва, че разбирам нидерландски. Зацепвам, че обяснява на холандците, че в Полша от първи януари 2011та е забранено пушенето на публични места. Погледжам към масата в ляво. Двама италианци пушат цигари и коментират Ратко Младич. Тегля една наум по адрес на Пан Тадеуш и се зачитам в книжката си. Неуверните в езиковите си познания по даден чужд език имат неприятния навик да говорят на много висок глас. Сякаш така ще ги разберат по-добре. Дуднещият глас на бившия полски строител в Ниската земя пронизва мозъка ми като неговата бургия, с която е пробивал холандските дувари. 

    Дама с куфар на колелца се опитва да се провре между масите. Придръпвам стола си, за да й направя място. Уф, докъде бях стигнал?
  Двойка холандци сядат на масичката, на която седя и аз. Threesome? Почвам да се нервя. Не помня какво съм прочел в предишната страница.

   Претъпкано е и започвам да се задъхвам. Потя се обилно. Допивам кафето с необичайно темпо. Ставам. Кофи хевън, айде моля ви се, другия път без мене.


* Coffee heaven е верига кафенета, в която масовката явно вече започва да прилича на другите вериги за масово захранване, но пък твърде много се отдалечава от името си

Началото на юли!

Усещам още отсега вкуса на пурата, която е ръчно правена на запотеното бедро на знойна кубинка. Само ги затвори добре, за да не се изсушат!

Хареса ми сравнението за съпругата. Щастливка! Ценят я с нещо върховно.:)Означава - обожание.

Това е вече малко телепатия. По едно и също време аз писах за един твой пост, а ти за моя. Забавно. Усещането за жена е много близо до усещането за качественото кафе(поне в моето съзнание). Затова се чудя на мъже, които не пият кафе - как могат да разберат сексуалността на една жена, ако не разберат тайните на доброто кафе.

Ujas! Moiat saprug ne pie kafe!:)

Няма поводи за тревога. Тази теория си важи само за мене си, хе-хе. А и по-добре да не пие кафе, отколкото да пие като американците от двулитровата кана