Изпълнителят на БЮРМ в тазгодишното издание на Евровизия-та достигна музикалния Олимп, но и признавам си честно - така не съм се смял наистина отдавна. Не може да му се отрече, че се раздаде на терена, пардон - на сцената. Но с такъв текст за къде по-напред. 

   Лирическият герой в произведението, което смело е наречено песен, и което ни представи самоотвержено Влаткo Илиевски, издава своята съкровена натура на балкански ебач, който е забил русинка(рускиня). За темата на своята музикална изповед той е готов да учи и чужди езици, макар че, както всички знаем - македонския е един от световните езици и русинката би трябвало да го говори. Ама не - русинката не говори. Лирическият герой и голям ебач решава да мине на разбираемия за всички големи ебачи език, език който отваря всички двери и руши задръжки - езика на алкохола. Той предлага на русинката водка, а за себе си иска ракия. Някой може да се учуди защо ракия. Ракията иде да разкрие неговия пламенен патриотизъм, който залага на родния алкохол, защото именно ракията е спасила неговия род от асимилация и е запазила жив и горд духа на народа му.
    Той е твърдо решен да отстоява своята народностна идентичност, която е олицетворена от ракията, като в същото време осъществи победоносен сексуален акт и наложи своето превъзходство над другите народи - в случая ролята на завладяната ще изиграе гореспоменатата русинка.
 
  Важните изводи, които можем да си направим от тази песен са следните :

  1. Македонецът не е просто голям ебач и Дон Жуан; той не го прави "това нещо" само за себе си. А именно - прави го за прослава на своята Македония. Не случайно още в първите думи на песента(след кратко въведение на английски, което иде да разкрие, че македонеца и той чужди езици знае) той ни запознава със своя етнически произход, за да сме наясно още от съвсем  началото към кой народ принадлежат великите ебачи, които обладават златнорусите русинки.

  2. Този извод е малко в ущърб на лирически герой. Той показва, че македонеца не е запознат с новите геополитически реалности на любовта, която дарява русинката. В неговото съзнание тя е готова за една водка да му се отдаде и да преклони глава пред могъществото на неговия мъжки чар. Уви, сегашните русинки си знаят цената и с едната водка, дето има една дума, нашия лирически герой може да иде при сестра си.

  3. Третият извод се налага безусловно и решително. На нас ни става ясно, че дори в интернационалните си любовни връзки македонският Казанова остава стоически верен на националната идея и нейната символика. Ракията не е просто алкохол. Тя е национален символ, който в глобалния век държи здраво македонеца свързан с род и отечество.

  4. Краткият пролог на английски разкрива ученолюбивостта на лирическия герой, който е и сборен образ на народнoстния архетип. Пламенен родолюбец и радетел за народно самосъзнание, героят на песента учи и английски, за да може да се оправя по света и да оправя света. Науката в областта на чуждите езици ни най-малко обаче ще го отроди от родния език, за което се убеждаваме и с първите му думи на майчиния му говор.

   В заключение ще добавим, че има и мнения из youtube, които с насмешка искат да ни убедят, че танцът, който е изпълняван на сцената, докато лирическия герой разкрива своята душевност, не е руски, а украински. Не, ще кажем ние. Това не е пропуск или недоглеждане. Това е намигване към бъдещето, към следващата Евровизия, на която украинска девойка ще бъде новата цел на балканския ни Дон Жуан.

P.S. http://www.youtube.com/watch?v=sNMyP_F7zyE