Понеже няма смислъл да се учим от опит - грешка, а е по-разумно да си ги спестяваме тези разочаровния, ще направя първото си предложение за местата, които трябва да избягваме.
 Преди две седмици се излъгах да заведа приятел в етнографския музей в София. До края на работното му време оставаше половин час, но двете госпожи, които работят там, вече бяха готови за тръгване - облечени и с шапки. Като ни видяха, като че ли проявиха смесени чувства - радост от 22-ия и 23ия(броиха си ги в някаква тетрадка) посетител за деня и малко разочарование от това, че ще им забавим тръгването.
  А второто им опасение се оказа напразно. За три лева билетче ми се полагаха за разглеждане три-четири стаички с по някой и друх мижав експонат във всяка от тях. Значи за по-малко от десет минути разгледахме "целия" музей. През това време едната уредничка каза на другата, че може да се приготвя за тръгване, а тя щяла да остане, докато младежите разгледали музея!!! Обърна ни услужливо внимание на едно менче, което бе явно гвоздея на програмата - от 18 век. Поразгледах го малко, но не прекалих, за да не поставям на изпитание търпението на госпожата. Забелязах на излизане, че стаята, в която седят уредничките е доста хладничка, а се огряваше от един електрически радиатор!!!
  Може пък заради студа да се бяха увили с палта и шалове.
Както и да е. Моят съвет към вас е да си дадете трите лева на друго място и да не си губите десетте минути из стаите на "музея".
 Усещането след такова посещение е меко казано гадно.

Аз, в ролята на другия главен герой в разказа бих добавил, че си беше чист ташак да се ходи там. Простете липсата ми на елементарно възпитание, но напълно се съгласявам с Малин. Идете, бийте си печата в книжката и не влизайте. На дядо на тавана има повече експонати от колкото в музея. Слабо финансиране и липса на интерес, правят това място чиста дупка. А не бива да е така...

Историческият музей в Казанлък е много богат. Има какво да се гледа. Отдели поне два часа време. Поздрав!