Преди месец се върнах да презаредя емоционалните батерии до Видин. В странство речарджа е невъзможен поради различни причини, но думата ми тук ще е за нещата, които са практически трудни за изживяване на Запад.
 Рок концерт на средновековната крепост "Баба Вида", при което изпих няколко бутилки добре охладено ломско пиво. В дясно от сцената гледах река Дунав, ляво - крепостния зид, пред мен въртящата се сцена, на която музицираха Ajabez.
 Няколко дни по-късно джаз на Дунава. Седя си на брега, краката ми са потопени в прохладните води на реката, бирата и тя се студи до мен. Слушам джаз от добро качество и някак си не ми се иска да свършва скоро.
  Видинска филхармония представи арии от опери в своята зала в разгара знойното лято. Задушната зала не успя да развали красотата на духовния празник за ценителите на това изкуство. Цената на билета 3 лева. 
  От водите на басейна в Градския градина(парка на Дунава) гледам минарето на джамията на Осман Пазвантоглу и кестените столетници.
  Градската библиотека е оборудвана с климатик и спокойно мога да си пия кафето в нея и да се ровя в старите вестници, в които да преоткривам достойните граждани и управленци на Видин  отпреди 1944та.
  Сутрин задължителната лаваца на брега на реката, до Художествената галерия. После малко в галерията на раздумка с управителя и за информация какво ново предстои.
  Тетъра този път го пропуснах, но следващия път обещавам да съм там.
   Месецът ми изтече бързо и не ми се тръгваше. Последвалата седмица с яхта на Мазурските езера ми беше някак си тъжна. Липсваше ми Дунава и незабравимата сутрешна прохлада под кестените на кафенето. Липсваха ми картините на Майстора от галерията, рибарите под стените на крепостта, църквата "Свети Димитър" и неделната служба в нея., доматите "биволско сърце" на Пешо от кварталния пазар, виното на "Магура".