През 1999та преподавах в една средно добра техническа гимназия. Цифром и словом в нея имаше около 20-ина цигански деца, които бяха разпределени по едно или максимум две в паралелка. Личните резултати на циганските ученици бяха на средно или по-високо от средното ниво за успеха на дадения клас. Личеше си положителното влияние на останалите ученици върху тях в смисъл на липсата на писмени и говорни проблеми при изразяване на български език. Наличието на конкуренция и добро ниво на обучение дърпаше и циганския ученик напред независимо от факта, че в училище идваше сериозно изостанал по различните предмети.Тогава наистина виждах смисъл в десегрегацията в средното ни образование.
  Преди година имах проект за реализиране в една неправителствена организация и посетих същото училище, но вече не в качеството си на учител. Влязох в някои класове, поговорих си с бившите колеги и установих, че нивото на образованието в същото това училище е спаднало драстично. Визуално веднага забелязах разликата със ситуацията отпреди десетина години. Имаше класове, където  циганските ученици бяха почти половината от класа. През междучасията на двора учениците се разделяха на групи по етнически признак. Колегите ми разказаха за скорошен свиреп бой първоначално между двама ученика българче и циганче, който впоследствие прераснал в масов. Бил породен от дълг за  2 лева!!! За мен бе пределно ясно, че не само двата лева дълг са причината са боя, а преди всичко променената етническата среда в училището. Групирането на големи маси цигански ученици в основно или средно училище веднага води до антиефект на желаната десегрегация. Нивото на обучение пада, българите не записват децата си в това училище и в течение на няколко години учебното заведение отново се превръща в сегрегирано, където преобладаваща част са циганските ученици.
 За мен резултатна десегрегация е единствено възможна, когато се съблюдава принципът на не повече от давама цигански ученика в клас. Тогава може да се търси ефекта на интеграцията и повишаване на интелектуалния потенциал и бъдеща професионална квалификация на циганското малцинство. За жалост някои цигански НПО-та лакомо се нахвърлиха на европейските фондове и донорски пари за проекти в сферата на десегрегацията в образованието. В резултат на тяхната ненаситна лакомия доста  добри училища се превърнаха в гетоизирани и западащи такива, които впоследствие бяха деградирани и до основни. Български ученици не се записват, циганските постепенно отпадат и просто няма ученици в горен курс на обучение.
  Според моето скромно мнение ефектите от тези проекти досега са повече от жалки.Необходимо е сериозни и добре подготвени експерти от министерството на образованието да следят тези процеси и да предлагат навременни мерки, които да регулират масовостта на десегрегацията. По този начин единствено може да бъде избегната новата сегрегация, но просто в различна учебна сграда.

И аз се изненадах от количеството ромски НПО!!!

"Групирането на големи маси цигански ученици в основно или средно училище веднага води до антиефект на желаната десегрегация. Нивото на обучение пада, българите не записват децата си в това училище и в течение на няколко години учебното заведение отново се превръща в сегрегирано, където преобладаваща част са циганските ученици."
Това се случи и с училището, в което преподавам...