Обичам да бягам сутрин, когато слънцето гали кожата, но все  още не започнало да припича безмилостно. Тогава се усеща и свежестта на нощната прохлада.  Хората, които срещам са малко и почти не ми oбръщат внимание. Остана си ми страст, където и да пътувам извън страната или в други градове на България да ги протичвам. Първият ден си избирам маршрута и на следващата утрин стягам връзките на маратонките. Днес протичах един маршрут от 7-8 километра в Битоля. Стратегическата ми цел бе да мина покрай бившето военно училище, където е учил самия Мустафа Кемал Ататюрк(сега музей). После следва отбивка вдясно(вляво са централните улици на града и минувачите макар и в 7.30 сутрин са доста). Продължавам към парка, който не e голям и го взех за 5 минути, но реших да пообиколя няколко пъти, защото беше сенчесто.
Днес ще проуча нов маршрут. А вдругиден да ме чака Охрид. Ох,малеее. Ще пада тичане из този Охрид.
Между другото македонките наистина са хубави, но  сутрин рано в неделя само баби и дядовци кръстосват улиците. Дали да не потичам и вечерта?
P.S. А вие да не би да мързелувате? Хайде маратонките и бягане му е майката!

Току-що се прибирам от сутрешно кросче, само че на стадион. Поздрави!

cool, приятелю. Бягащите сме осoбена категория хора и трябва да се поддържаме. Поздрави от Битоля