Открай време  следя вариациите на кенефните кахъри на българина, в чиято бройка по щастлива случайност спадам и аз. Малката и голямата нужда са си нужди от първа необходимост, откъдето и да ги погледнеш. За тяхното задоволяване трябва да има подходящи условия естествено.
Ще се опитам да направя кратък анализ на слабостите в българската кенефология.
Случвало ли ви се е да се отбиете по вопиюща нужда в някой обществен кенеф или просто в санитарния възел на някое кафе, театър, кино или ресторант. Нищо необичайно естествено. Но идва моментът да се огледаме за тоалетна  хартия. А, нямаааа. Ами сега. Не искам да споменвам каква изобретателност съм проявявал, докато се науча да си нося винаги книжни кърпички в чантата или джоба поне. Усещането в случая е меко казано неприятно и е в състояние да ви нанесе непоправими психични травми, които и опитен психолог като г-жа Алгафари да не може да отстрани.
Да видим сега как сте си осигурили уединение в кенефа. А, ма той не се заключва. Че дори не се и затваря като хората. Подпираме с единия крак вратата, а с другия балансираме стойката и се опитваме да не опикаеме прозореца. Жените въобще не искам да ги мисля как ще се оправят. Всъщност сега разбирам защо моите познати ходят винаги по две до кенефа.
Изненадите нямат край обаче в българския кенеф.
Не са рядкост и гледките на яркочервени дамски принадлежности, които се блещят от върха на планината от хартия в кофата за боклук. Която естествено няма капак или просто е със счупен такъв.
Често се случва подът да е така опикан, че да те е страх да влезеш дори с гумени ботуши. Да не говорим за вечно  запушените и преливащи писоари.
Следващият мой любим момент е да няма вода. Аууу, ами сега. Разбирам защо много българи въобще не си мият ръцете след ходене до тоалетна. Просто явно си мислят, че навсякъде като във вагоните на БДЖ липсва водата. Сега, ако спомена за честата липса на топла вода, сигурно ще ме вземете за разглезено копеле или буржоа. 
Добре, вода (макар и леденостудена през януари) има. Оглеждаме се за сапун. Ахааа, ама тоя сапун е по-мръсен и от пода на кенефа(ако въобще го има де).
Омърсени до мозъка на костите си и разгневени до полуда излизаме най-сетне навън и с пълни гърди дишаме чистия въздух. Още едно премеждие е зад нас. Пей сърце.
Специален абзац ще отделя на познатото лице от кенефологията. Сетихте ли се? Дааа, това е тя. Вездесъщата и всеобемащата, строгата, но справедливата... леличката с бялата порцеланова чинийка. Тя е като ваша майка, която познава нуждите на вашата душевност, тя  е пазачът на дверите към чистилището на душата и тялото. И колко ви иска. Ха,ха, някакви си мизерни 50 стотинки... Ами че то в днешно време какво можеш да си купиш за 50 стотинки. Нищо. А тук се пречистваш и  излизайки от вратата с пълен с благоговение и умиление поглед имаш неповторимата възможност да започнеш всичко наново. Не, леличката не е ваш враг, тя е ваш приятел. Нещо повече дори - ваш изповедник. Тя е събрала мъдростта на вековете. Знае много и всякакви истории и човешки съдби. Ако имате малко време, послушайте поне една от тези приказни истории от 1001 нощ. Заслужава си. Те са за човешкото падение(излизане без да си платиш пикаенето) до човешкото величие(оставяне в чинийката на 5 лева).
Изобщо не претендирам да съм обхванал цялата проблематика на българската кенефология. Оставям това на тесните специалисти, които задълбочено могат да вникнат в тази необятна сфера.

http://julllinkata.blog.bg/viewpost.php?id=208203

edva li oba4e trqbva da badem predstavqni kato kenef.

Или въпросът: С какво ни засегна толкоз "ОНАЗИ" инсталация? Че не е ли България стисната за гърлото от гнусен обръч турски кенефи? Че не доизцеждат ли червени, сини и жълти пиявици и последните жизнени силици от сбръчканото и тяло в лакомия търбух на ДЪРЖАВАТА-МАФИЯ? ДС неиска WC!

Точно описано. Не виждам за какво се обиждаме като олицетворяват България с кенеф?! За мен посещението на такъв в БГ си е истинско предизвикателство...

Абе,да ви *** в нихилистите :)

не е български. Само тези, които не са обикаляви юго-западната част на Европа, не са били в близко-источния ориент, в Африка биха казали, че кенефната обстановка е българска.

Ако не можем да се изтъкваме с нещо положително, то тогава с отрицателно да сме на първо място. Но за радост не сме първите на първите отрицателни места.

виж още: http://silencemurmur.blogspot.com/search/label/stay%20alive Ентропа Eвропа ли е? и На масата, в тоалетната ...

Silence

но пак ми е обидно, че ни изобразиха като кенеф. А още повече ме е гнус от тези, които заявиха, че не разбираме от изкуство, щом се обиждаме от такова изобразяване.

Е той човека не е виновен, че ни е изобразил така...той просто е показал това, което всички знаем, но се правим на слепи и че уж не го виждаме...И като ни изкарат истината пред очите, вместо като разумни хора да я приемем и замислим...се нахвърляме на автора, че ни е обидил...казвайки ни истината в лицето..
А мен вуйчо ми ме е учил, бях малък спомням си, че не всеки е приятел, както винаги наричаме като малки другарчетата си. Че имаме много познати, но малко от тях са истински приятели и един от начините да ги разпознаем е, че ни казват истината в очите, дори от това да ни боли...Та така.

само едно уточнение - през последните 2 години в ускорения бърз влак Бургас-София има някакво подобие на вода - смятам, че това е похвално и не можеше да не го отбележа.

Ако трябва да поясня за всички:
ВДС(Висшата държавна служба в България-ако има въобще такава) и WC, знаете какво е!Помияяяяя