Ако кажа, че неговият роман с оригинално заглавие "Kar"(на турски - сняг) ме впечатли, то това ще е слаба дума. Може би по-скоро пречисти е правилния израз . И както снегът скрива мръсотията от нашето ежедневие, битовите и душевните ни отпадъци, така и Орхан Памук  изрязва с финес злокачествените образувания в душите ни.
 Ще призная, че се заинтересувах от неговото творчество, след като беше удостоен с Нобелова награда за литература. Срам не срам, не бях чел нищо от турски автор преди това. Мога да кажа, че сега много по-добре разбирам турската държавност, менталност, проблеми и стремления.
 Градът Карс, в който предимно се развиват събитията в "Сняг" доста ми напомня за родния Видин. Безработни мъже и младежи седят по цял ден в  cayhane -тата, зяпат телевизия, пушат. Вечер се прибират вкъщи уморени от неправенето на нищо. Нахокват жена си, може и някоя плесница да отнесе. Вечерят и сутрин пак в cayhane-то. Може да се появи някоя извънбрачна афера, която малко да разнообрази ежедневието и да даде храна за клюки. И тук има сапунен сериал, който целия град го следи и въздиша по любовните мъки и страдания на главната героиня. Снежните бури блокират достъпа да града и той е откъснат от света. Видин също метафорично( и не само) е откъснат от света - през зимата реално, през другите сезони с нюанси на метафора. Трагичната невъзможност на една закъсняло - невъзможна любов и желанието за емиграция в чужбина. Познато до болка. 
 Забрадката и нейното носене или неносене е по - скоро символ, който представя борбата на новото със старото. Старите възгледи и ретрограден морал се изправят срещу новото и проевропейското.
Нима в България не е същото. Остарелият морал на нашите баби и дядовци,  бащи и майки, закърмени с Априлската линия на Партията се бори със зъби нокти да задуши нашата жажда за свободен живот и европейски мироглед и стандарт.
 Благодаря, Памук ефенди. С нетърпение започвам следващата Ви книга